О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 223
гр.София 11.12. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3656/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. З. Г. от гр. П. чрез пълномощника си адв. Т от гр. Б., е подала касационна жалба вх. № 9* от 04.07.2008 год. срещу въззивното решение № 51 от 17.04.2008 год. по гр.дело № 756/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 136 от 17.07.2007 год. по гр.дело № 202/2006 год. на Поморийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения иск по чл.108 ЗС за приемане за установено по отношение на О. П. , че жалбоподателката е собственик на 156 кв.м. от УПИ *, кв.270, при граници: УПИ *, УПИ *, УПИ-V 5355 и път по плана на гр. П. и за осъждане на ответната община да предаде владението на имота. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на решението с решение № 106 от 18.12.2007 год. по гр.дело № 79/2006 год. на Поморийския районен съд, както и необходимостта от точното прилагане на закона и значението за развитието на правото на въпроса за правата на собствениците и наследниците на бивши собственици на национализирани и одържавени солници в землището на гр. П., които са пропуснали да се възползват от административния ред, предоставен им от ЗОСОИ.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице твърдяната противоречива практика на съдилищата по искове по чл.108 ЗС с предмет правото на собственост върху национализирани и одържавени солници на физически лица или на частни солни предприятия със ЗНЧИМП и ПМС № 448/04.05.1951 год., попадащи в регулацията на гр. П..
Представеното с касационната жалба влязло в сила решение № 106 от 18.12.2007 год. по гр.дело № 79/2006 год. на Поморийския районен съд е постановено по ревандикационна претенция с предмет два недвижими имота, представляващи терени на бивши солници, отчуждени в полза на държавата с ПМС № 448 от 04.05.1951 год.становено е било, че за първия от имотите, попадащ понастоящем в границите на УПИ * в кв.93 по действащия план на гр. П., са налице предпоставките на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността, тъй като от незастроената част на имота по действащия план може да се обособи самостоятелен парцел, т.е. одържавеният имот се намира в собственост на общината и съществува реално до размера, в който е бил отчужден. По отношение на втория имот, с влязлото в сила решение е прието, че не е настъпил реституционният ефект, предвид на това, че солниците на обща площ 510 кв.м., представляващи част от УПИ * и УПИ * в кв.93 по действащия план на гр. П. не съществуват реално до размера, в който са отчудени – с факта на реализираното в тях след одържавяването им строителство и невъзможността да се обособи самостоятелен парцел ****т незастроената част на имота по действащия план.
Процесният случай е различен, доколкото ищцата/сега касатор/ претендира установяване правото на собственост върху 156 кв.м. от УПИ * в кв.233 по действащия план на гр. П., целият с площ от 461 кв.м. Безспорно е обаче, че солниците, собственост на наследодателя й З. Я. М. попадат в УПИ * от кв.269 по действащия план, който имот е отреден за музейни солници. Изводът за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС, направен с обжалваното въззивно решение е основан именно на обстоятелството, че претендираното право на собственост върху идеална част от УПИ * в кв.233 не съществува, щом в този терен не се намират бившите солници на наследодателя на ищцата/касатор/.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивното решение провежда разграничение между възстановяването на собствеността върху терени на бивши солници при наличие на предпоставките по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ от една страна и административната процедура за обезщетяване на собствениците по реда на ЗОСОИ-от друга. С жалбата не се сочат непълноти или неясноти на разпоредби на ЗВСОНИ и ЗОСОИ; не е налице за първи път произнасяне по иск за ревандикация на недвижими имоти-бивши солници, нито с въззивното решение е изоставено едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго.
В обобщение, подадената касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане, поради което Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 17.04.2008 год. по гр.дело № 756/2007 год. на Бургаския окръжен съд, по жалба вх. № 9* от 04.07.2008 год., подадена от М. З. Г. от гр. П., ул.”С” № 5.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: