О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.223
София.26.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1087/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. гимназия по текстил и моден дизайн, гр. В., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 239 от 10.06.2009 г. по в.т.д. № 345/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 3* от 19.12.2008 г. по гр.д. № 2617/2008 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявените от ищците обективно и субективно съединени искове, на основание чл.59 ЗЗД. С първоинстанционното решение са присъдени обезщетения за ползване без правно основание на поземлен имот с площ от 12 152 кв.м., част от дворно място пл. № 1* от кв.289 по плана на гр. В., заедно с построените сгради, съизмерими със средния пазарен наем за периода от 14.05.2005 г. до 09.05.2007 г., както следва: на Д. К. К. – сумата от 24 568.60 лв., ведно със законната лихва от 04-.03.2008 г.; на А. С. В. – сумата от 12 516.08 лв., ведно със законната лихва от 04.03.2008 г.; на Х. С. В. – 12 516.08 лв., ведно със законната лихва от 04.03.2008 г.; на С. Н. С. – сумата от 4 997.74 лв., ведно със законната лихва от 04.03.2008 г. и на А. М. К. – сумата от 4 997.74 лв., ведно със законната лихва от 04.03.2008 г. , ведно със разноски по делото в размер на 4576.84 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпроси, значими за изхода на делото, свързани с преценката на съда за допустимост на иска и правната му квалификация и предпоставките за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване, основано на чл.59, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че обжалваното въззивно решение е постановено в отклонение от задължителната практика на Върховния съд, като се позовава на Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат и доводи, че произнасянето по поставените въпроси от ВКС е от значение за правилното тълкуване на закона, както и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените обективно и субективно съединени искове в посочените по-горе размери, въззивният съд е зачел обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 21.12.2005 г. решение на Окръжен съд – Варна, постановено по в.гр.д. № 1842/2002 г., с което е ревандикиран процесния недвижим имот, реституиран по ЗВСОНИ, впоследствие отписан от актовите книги за имоти – държавна собственост. При определяне на размера на обезщетенията, решаващият състав е съобразил заключението на съдебно-техническата експртиза за средния пазарен наем на сградите и земята, както и претендираните от ищците квоти съобразно техните права върху имота.
Настоящият състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с предпоставките на субсидиарната искова защита по чл.59, ал.1 ЗЗД, е от значение за изхода на делото, с оглед неговия предмет, поради което е налице предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за допускане на касационно обжалване. Доказано е и допълнителното изискване на т.1, чл.280, ал.1 ГПК, тъй като при разрешаването на посочения правен въпрос въззивната инстанция се е отклонила от постановен от Върховния съд тълкувателен нормативен акт – Постановление № 1/1979 г. на Пленума на Върховния съд.
По отношение на формулирания от касатора процесуалноправен въпрос, пряко свързан със задължението на съда да следи служебно за допустимостта на иска и за точната правна квалификация, не се дължи произнасяне в производството по селекция на касационните жалби.
Неоснователно се поддържа в жалбата, че е налице и предвиденият в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. В случая не се касае за непълна или неясна правна разпоредба и необходимост от разкриване на нейния точен смисъл, нито се поставя въпроса за изоставяне на дадено тълкуване на закона, за да се възприеме друго, различно тълкуване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 239 от 10.06.2009 г. по в.т.д. № 345/2009 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора П. гимназия по текстил и моден дизайн, гр. В., да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 200/хиляда и двеста/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: