О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 30.12.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 553 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 4564/23.06.2008 г. – сигнатура на Софийски апелативен съд, депозирана от “О” Е. от г. К., срещу въззивното решение № 13/22.04.2008 г. по в. г. д. № 2314 /2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 07.08.2007 г. по г. д. № 260/2005 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 10 118 щ. д. и претенция за законна лихва.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор заема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на обосноваване на приложно поле, съгласно чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е съществения материалноправен или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно или от изложението му да може да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. В конкретния случай, изложението на основанията за допускане на касационно обжалване /чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ съдържа две изречения, едното от които акцентира върху факта, “че в конкретния казус се касаело за търговска продажба със съществен материален интерес и възражение за прихващане”. Лаконичният довод, че въззивния съд неправилно е приложил материалния закон, би могъл да бъде квалифициран като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В случая фактът, че е предявен иск с правно основание по чл. 327 ТЗ не означава, че с произнасянето си по този иск съдът се е произнесъл по съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос, още по-малко би могло да се поддържа, че материалният интерес /т. е. размерът на иска/ е определящ при излагане на крайните и решаващи изводи на съда досежно основателността на претенцията. Правният въпрос е съществен не поради цената на иска и вида на търсената защита, а защото той обуславя или е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в решението на въззивната инстанция.
Преценката за допустимост на касационното обжалване по приложно поле се извършва от настоящата инстанция въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи в приложението към касационната жалба, каквито в случая не са развити. Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 13/22.04.2008 г. по в. г. д. № 2314/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 13/22.04.2008 г. по в. г. д. № 2314/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: