О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр. София 14.05.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4877 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С разпореждане от 03.08.2018 г. по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд е върната, поради неотстраняване на допуснати нередовности частна жалба с вх. № 10800/16.06.2017 г. на Ж. С. К. срещу протоколно определение № 1570/11.05.2017 г., с което Софийски апелативен съд е върнал въззивната жалба на Ж. С. К. и на М. Р. М. срещу решение № 6/29.12.2014 г. по гр.дело № 14818/2012 г. на Софийски градски съд, I състав.
Срещу постановеното разпореждане в срок е подадена частна жалба от Ж. С. К., чрез адв.А. М.. Поддържаните основания за неправилност на определението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателката за наличието на определение на ВКС, I г.о. от 01.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 5032/2017 г., с което е оставена без уважение подадената от нея частна жалба срещу определението на състав на Софийски апелативен съд от 20.09.2017 г., с което е отхвърлена молба за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. узнала от постъпилата молба за отмяна на обезпечителна мярка, наложена по делото, тъй като това определение не й е надлежно съобщено. Сочи, че посоченото определение на състав на ВКС не е окончателно и същото подлежи на обжалване по реда на чл.280, вр.чл.274,ал.3 ГПК и не е влязло в сила. Поддържа, че след като е постъпило делото в Апелативен съд София в резултат на приключило обжалване пред ВКС апелативния съд е следвало да даде ново указание за внасяне на държавната такса. Поддържа също, че в определението на ВКС е допусната явна фактическа грешка в изписване на номера и датата на определението, с което въззивнияй съд оставя без уважение искането на К. за освобождаване от държавна такса, която грешка подлежи на служебно поправяне. Сочи, че въззивният съд е следвало да изпрати делото на ВКС за отстраняване на допуснатата явна фактическа грешка и надлежно съобщаване на определението на ВКС от 01.02.2018 г. Поддържа, че след влизане в сила на определението за оставяне без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса въззивният съд следва повторно да даде указания за внасянето й и ако същата не бъде внесена да върне частната жалба, като връщането подлежи на инстанционен контрол. Искането е да се отмени определението от 03.08.2018 г., с което е върната частната жалба против протоколно определение за връщане на въззивната жалба и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното разпореждане е върната, поради неотстраняване на допуснати нередовности частна жалба с вх. № 10800/16.06.2017 г. на Ж. С. К. срещу протоколно определение № 1570/11.05.2017 г., с което Софийски апелативен съд е върнал въззивната жалба на Ж. С. К. и на М. Р. М. срещу решение № 6/29.12.2014 г. по гр.дело № 14818/2012 г. на Софийски градски съд.
За да постанови този резултат съдът е приел, че с разпореждане от 20.06.2017 г. частната жалба на Ж. К. срещу определение от 11.05.2017 г. по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната въззивната жалба на К. и на М. М. е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовностите: представяне на пълномощно, удостоверяващо представителната власт на подписалия частната жалба адв.М., препис от частната жалба за връчване и документ за платена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС с указания за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок. Прието е, че указанията на съда са били връчени на Ж. К. на 10.07.2017 г. и същата, чрез адв. М. е подала молба за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Посочено е, че след дадени двукратно указания на молителката да представи декларация за семейно и за семейно и имотно състояние и неизпълнение на указанието с определение от 20.09.2017 г. САС е отхвърлил молбата на К. за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв. за касационно обжалване. С определение от 01.02.2017 г. по ч.гр.дело № 5032/2017 г. на ВКС, I г.о. е оставена без уважение частната жалба, подадена от Ж. К. срещу определението на Софийски апелативен съд от 20.09.2017 г. по гр.дело № 2082/2015 г., с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса. Прието е, че определението на ВКС е окончателно и същото поради това не е съобщавано на Ж. К.. Прието е също, че към 03.08.2018 г./момента на постановяване на обжалваното разпореждане/ – повече от една година К., която е представлявана от адвокат не е отстранила нередовносттите на подадената частна жалба с вх. № 10800/16.06.2017 г. и поради това същата следва да се върне на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на Софийски апелативен съд в обжалваното разпореждане за наличие на предпоставките на чл.262,ал.2,т.2 ГПК за връщане на частна с вх. № 10800/16.06.2017 г., подадена от Ж. С. К. срещу протоколно определение от 11.05.2017 г. на Софийски апелативен съд по гр.дело № 2082/2015 г., поради неотстранени в срок нередовности по следните съображения:
С определение № 1570/11.05.2017 г., постановено по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд е върната подадената въззивна жалба от Ж. С. К., лично и като пълномощник на съпруга й М. Р. М. срещу решение № 6/22.12.2014 г. по гр.дело № 14818/2012 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
Срещу постановеното определение е постъпила частна жалба вх. № 10800/16.06.2017 г., подадена от Ж. С. К., чрез адв. А. М.. Към частната жалба е приложено ксероксно копие от пълномощно, с което Ж. С. К. е упълномощила адв.А. М. да я представлява пред съдилищата в РБългария, административните органи и др., да извършва от името и за сметка на упълномощителя всякакви правни действия, каквито намери за добре, включително и такива за които се изисква изрично пълномощно, както и е упълномощила адв. М. с правата по чл.34 ГПК.
С разпореждане от 20.06.2017 г. по гр.дело № 2082/2015 г. Софийски апелативен съд е оставил без движение частната жалба за отстраняване на нередовностите: представяне на адвокатско пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв.Ал.М., представяне на препис от частната жалба и документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева. Съдът е указал неблагоприятните последици от неизпълнение на указанието в срок – връщане на частната жалба. Съобщение за постановеното разпореждане с вписани указания жалбоподателката да представи адвокатско пълномощно на адв. М. и препис от документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева е редовно връчено на Ж.К. на 10.07.2017 г. В съобщението не е вписано указанието на съда за представяне препис от частната жалба, нито е отбелязано, че е връчен препис от разпореждането на САС от 20.06.2017 г. По делото не са налице данни препис от посоченото разпореждане да е редовно връчен на жалбоподателката К..
В указания от съда едноседмичен срок жалбоподателката Ж. К., чрез адв. А. М. е подала молба вх. № 12632/17.07.2017 г. с искане за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл.83,ал.2 ГПК.
С определение от 20.09.2017 г. по гр.дело № 2082/2015 г. на САС е отхвърлена молбата на Ж. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за касационно обжалване.
С определение № 18/01.02.2018 г. по ч.гр.дело № 5032/2017 г. на ВКС, I г.о. е оставена без уважение подадената от Ж. К. частна жалба от 11.10.2017 г. срещу определението на САС от 20.09.2017 г., с което е отхвърлена молба за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за касационно обжалване. Това определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Неправилен е изводът на Софийски апелативен съд, че жалбоподателката К. не е изпълнила в срок дадените указания за отстраняване на нередовности на частната жалба.
Видно от приложеното пълномощно към частната жалба с вх. № 10800/16.06.2017 г. жалбоподателката е упълномощила адв. А. М. да я представлява по делото. Макар и упълномощаването да е общо за процесуално представителство пред съдилищата в страната адв. Ал. М. е надлежен процесуален представител на жалбоподателката К. по делото съгласно чл.32,т.1 ГПК. Вярно е, че е представено ксероксно копие на адвокатско пълномощно без заверка за вярност с оригинала, но констатация от съда в тази насока няма, нито са дадени указания да се представи оригинала на пълномощното.
Неправилен е и изводът, че жалбоподателката не е отстранила нередовността на частната жалба, представляваща невнесена държавна такса в размер на 15 лв. за касационно обжалване. След като е подадена молба за освобождаване от внасяне на държавна такса по чл.83,ал.2 ГПК до произнасяне по нея с влязло в сила определение страната не дължи внасянето й. Ако молбата бъде отхвърлена, какъвто е настоящият случай тогава страната дължи внасяне на такса, но съдът следва да я уведоми за определението по чл.83,ал.2 ГПК и отново следва да й укаже да изпълни указанията, както и да й даде срок за изпълнение. За да направи извода съдът взема предвид, че в случаите, когато с определението, с което се потвърждава отказ за освобождаване от внасяне на държавна такса не подлежи на обжалване същото не се връчва, съгласно чл.7,ал.2 ГПК. С влизане в сила на определението по чл.83,ал.2 ГПК, с което е постановен отказ за освобождаване от внасяне на държавна такса не започва да тече нов срок за внасяне на таксата. Съгласно чл.59 ГПК процесуалните срокове и началния момент на тяхното течение се определят от закона или от съда. В ГПК няма установено правило приключилото производство по чл.83,ал.2 ГПК да поставя началото на течение на нов срок за внасяне на таксата, за която страната не е била освободена. С оглед на това съдът е длъжен да уведоми страната за началото на новия срок за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. В тази насока настоящият съдебен състав взема предвид принципното разрешение в мотивите на т.1 от т.решение № 6/14.03.2014 г. по т.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че срокът за предприемане на процесуални действия тече от момента, в който страната е известена за процесуалните си права и задължения, като страната се счита известена, когато съдът я е уведомил за срока или този ден е посочен в закона. В настоящият случай на жалбоподателката не е съобщено определението на ВКС, постановено по ч.гр.дело № 5032/2017 г., с което е оставена без уважение подадената частна жалба срещу определението на САС от 20.09.2017 г., с което е отхвърлена молба за освобождаване от заплащане на държавна такса 15 лв. за касационно обжалване. След влизане в сила на определението на Софийски апелативен съд на 20.09.2017 г. по гр.дело № 2082/2015 г., с което е отказано на жалбоподателката К. освобождаване от внасяне на държавна такса 15 лв. за касационно обжалване същият съд/Софийски апелативен съд/ не е дал отново указание на жалбоподателката да внесе държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС за касационното обжалване, нито й е дал срок за изпълнение на това указание.
Освен посоченото съдът намира, че на жалбоподателката не е съобщено указанието на Софийски апелативен съд, дадено с разпореждане от 20.06.2017 г. да представи препис от частната жалба с вх. № 10800/16.06.2018 г. Видно от приложеното на лист 58 от ч.гр.дело № 5032/2017 г. на ВКС, I г.о. съобщение до Ж. К. за постановеното разпореждане на САС, с което са дадени указания за отстраняване на нередовности на частна жалба вх. № 10800/16.06.2017 г. в същото са отразени само указанията да представи адвокатско пълномощно на адв.М. и препис от документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС 15 лв. В съобщението не е отразено указанието на съда да се представи препис от частната жалба за връчване на другите страни, нито на жалбоподателката е връчен препис от разпореждането на САС от 20.06.2017 г.
Изложените съображения налагат извод, че обжалваното разпореждане е неправилно. Същото е постановено в нарушение разпоредбите на чл.262, ал.2, т. 2 ГПК, вр.чл.278,ал.4 ГПК и следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за изпълнение разпоредбите на чл.275, ал.2 ГПК,вр. чл.262,ал.1 ГПК по подадената частна жалба вх. № 10800/16.06.2018 г. от Ж. К., чрез адв. А. М. – за даване нов срок на жалбоподателката за отстраняване на нередовностите на посочената частна жалба: представяне на оригинал на адвокатско пълномощно на адв. А. М. или заверено кс.копие от същото, представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС 15 лв. за касационното обжалване и преписи от частната жалба/3 бр./ за връчване на другите страни.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя разпореждане от 03.08.2018 г., постановено по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната, поради неотстраняване на допуснати нередовности частна жалба с вх. № 10800/16.06.2017 г. на Ж. С. К. срещу протоколно определение № 1570/11.05.2017 г. по гр.дело № 2082/2015 г., с което Софийски апелативен съд е върнал въззивната жалба на Ж. С. К. и на М. Р. М. срещу решение № 6/29.12.2014 г. по гр.дело № 14818/2012 г. на Софийски градски съд, I състав.
Връща делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената частна жалба вх. № 10800/16.06.2017 г. от Ж. С. К., чрез адв. А. М. срещу протоколно определение № 1570/11.05.2017 г., по гр.дело № 2082/2015 г., с което Софийски апелативен съд е върнал въззивната жалба на Ж. С. К. и на М. Р. М. срещу решение № 6/29.12.2014 г. по гр.дело № 14818/2012 г. на Софийски градски съд, I състав и е прекратил производството по делото, съгласно дадените от ВКС указания в мотивите на определението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: