3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 224
гр. София, 25.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3242 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Екопроджектс“ ЕООД, гр. Златоград срещу решение № 132 от 19.04.2019 г. по гр. дело № 71/2019 г. на СОС /Смолянски окръжен съд/.
Ответникът – С. С. А. в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С въззивното решение е потвърдено решение № 182 от 18.12.2018 г. по гр. дело № 155/2018 г. на ЗРС /Златоградски районен съд/ в частта,с която е осъдено „Горубсо – Златоград“ ЕАД, гр. Златоград да заплати на С. С. А. сумата 9242.15 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ, както и направените разноски в размер на 1000 лв. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че от данните по делото е установено, че на 20.05.2015 г. е станала злополука, призната по реда на чл. 55 КСО за трудова, при която ищецът е получил травматична ампутация на втори пръст на лявото стъпало. Съдът изрично и подробно е мотивирал, разглеждайки доказателствата по делото, че ответникът не е доказал проява на груба небрежност или умишлено предприемане на действия в разрез с правилата за безопасна работа от страна на работника. Прието е за недоказано провеждането по отношение на ищеца на встъпителен инструктаж, както и ежедневен такъв.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поддържал наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като е развил оплаквания за неправилност на съдебния акт. Поддържани са твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат. Касаторът е възпроизвел становището, поддържано в съдебното производство пред инстанциите за това, че пострадалият, е пренебрегнал правилата за безопасност, за влизане в опасната зона и е следвало да предвиди вредоносния резултат. Друго доводи не са развити.
Касаторът не обосновава доводи за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с така депозираното изложение. Същият не е поставил никакъв въпрос, включително правен въпрос по решаващите мотиви на въззивния съд, изложени накратко по – горе и съответно не е установил наличие на общо основание, съществен елемент от преценката за допускане на касационното обжалване. Само липсата на общо основание е достатъчно съображение, за да не бъде допуснато касационно обжалване, но в случая липсват и доводи по допълнителните основания . Текстовото посочване на нормата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК не означава валидно въвеждане на допълнително основание . За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК трябва изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да бъде мотивирано от касатора чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика чрез обосноваване необходимостта от тълкуване на конкретни правни разпоредби, когато съдържат уредба , която е непълна, неточна или неясна. В тази смисъл са разясненията в т. 4 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС № 1/19.02.2010 г., което касаторът не е съобразил при изготвяне на изложението. С оглед така приетата със задължителна практика дефинитивност на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК , касаторът не е обосновал предпоставки за допускане на касационен контрол.
Изложените подробни доводи за неправилност на решението са неотносими към тази фаза на касационното производство. Същите са оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не обосноваване на някое от основанията по чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглежданият случай липсва както правен въпрос, така и обосноваване относно наличието на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 132 от 19.04.2019 г. по гр. дело № 71/2019 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: