О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр. София, 25.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№189 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. А. Т. и М. Т. Т. чрез пълномощника им адв. Ж срещу определение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, № 500 от 09.02.2010г. по ч.гр.д. № 236/2010г. С него съдът е оставил в сила определение на Варненски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 5181/2009г. като недопустимо.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че искът е недопустим поради липса на интерес. Жалбоподателите считат, че изложеното от съда виждане за правния интерес при упражнявано владение, е неправилно.
В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се поддържа, че е налице противоречие с други решения на ВКС по процесуалния въпрос за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск когато легитимацията на ищеца произтича от твърдение за осъществявано владение по чл. 68, ал.1 ЗС. Разбирането на съда е в противоречие с ТРОСГК № 178/86г., че собственикът използва иск по чл. 108 ЗС или установителен иск по чл. 97, ал.1 ГПК според това кой владее имота.
Ответникът по частната жалба М. С. М. счита, че не е налице соченото противоречие с практиката и не следва да се допуска обжалване на определението.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Преди да пристъпи към преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Предявен е пред Варненски районен съд иск от П. и М. Т. против М. С. М. по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот в гр. В., кв. Виница, местн. Дилбер чешма /сега Б. чешма и Д. /, а именно ПИ № 113 в кв. 20 с площ 600 кв.м. Ищците обосновават правния си интерес от иска с факта, че владеят имота и че в тяхна полза е проведена процедура по §4а ПЗР ЗСПЗЗ по оценяване и заплащане на имота, както и че са построили сграда преди 01.03.1991г. В изрично уточнение на иска сочат, че не претендират да са собственици, а упражняват владение върху имота, което според тях е достатъчно за обосноваване на легитимацията им. Ответникът М. М. се легитимира като собственик на същия имот по силата на договор за покупко-продажба от 21.05.2004г., сключен във формата на нотариален акт. Първоначални собственици на имота са били М. и О. С. , в чиято полза е издаден констативен нотариален акт от 17.04.1995г. за собственост на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Поддържа се от ищците, че С. не са притежавали право на ползване, не са построили сграда и не са налице предпоставките да придобият собственост. Същевременно ответникът, като техен частен правоприемник, е вписан като собственик на имота при съставянето на действащия кадастрален план. Поради това ищците претендират установяване, че той не е собственик на имота. Ответникът в писмения отговор на исковата молба твърди, че владее имота на основание договора за продажба; представя доказателства, че има заведен положителен установителен иск от ищците против него за същия имот, производството по който е висящо. Приложено е невлязло в сила решение на Варненски районен съд, с което е отхвърлен положителния установителен иск за собственост на ищците против ответника.
Първоинстанционният съд е прекратил производството като след уточнението на иска е счел, че ищците не твърдят придобиване на собственост върху имота за себе си и поради това нямат интерес да отричат правата на ответника. Единствено фактът на владението не им дава това право, след като владението не е нарушено.
С обжалваното определение Варненски окръжен съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, като е изложил съображения, че не е налице интерес за водене на иска, тъй като ищците не твърдят да са собственици на имота, поради което фактът, че ответникът притежава документ за собственост и е вписан като собственик в регистъра към кадастралния план не може да смущава и застрашава правата им.
В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК се поддържа твърдение за противоречие по процесуалния въпрос за интереса от отрицателния установителен иск с ТР № 178/86г. на ОСГК, Решение № 885 от 12.06.2002г. по гр.д. № 95/2001г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 2* от 13.12.1955г. по гр.д. № 7395/55г., ІV г.о., Решение № 240 от 07.02.1970г. по гр.д. № 1582/69г. на І г.о. и определение № 164 от 30.12.2008г. по гр.д. № 4175/2008г. на ВКС, ІІІ г.о. Според посоченото Тълкувателно решение ищецът разполага с осъдителен иск по чл.108 ЗС или установителен такъв по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ в зависимост на това кой владее вещта. Определение № 164/2008г. се позовава на тълкувателното решение и заключава, че липсва правен интерес от установителен иск когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или конститутивен иск. В същия смисъл е и решение № 240/1970г., а решение № 885/2002г. сочи, че е налице правен интерес и когато е избран път за защита в по-ограничен обем, какъвто е при отрицателния установителен иск. Тези решения са неотносими към конкретната фактическа обстановка. Ищците твърдят, че владеят имота, но решаващото е, че не твърдят да са негови собственици, а ответникът от своя страна също твърди, че е във владение на имота. Правният интерес е отречен не поради вида на иска – отрицателен установителен, а поради това, че ищците не претендират право на собственост върху имота за себе си, а обосновават легитимацията си единствено с владението върху имота. Единствено решение № 2* от 13.12.1955г. признава право на владелеца да предявява отрицателен установителен иск против този, който претендира собственост върху имота, но същото се явява изолирано и следва да се счита за изгубило значение с оглед на установената след постановяването му съдебна практика. Отделно от това в случая следва да се отчете и фактът, че е висящо производство /понастоящем пред касационната инстанция/ по предявен от ищците против ответника положителен установителен иск за собственост, в което се осигурява съответна защита на правата им.
При така изложените изводи не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 500 от 09.02.2010г. постановено от Варненски окръжен съд по ч.гр.д. № 236 /2010г. по жалбата на П. А. Т. и М. Т. Т. от гр. П..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: