О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 30.12. 2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 531 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от С. община –. срещу въззивно решение № 1/28.02.2008 г. по в. гр. д. № 870/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 2*7г. по т. д. № 1440/2004г. на Софийски градски съд и по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е уважен предявен от Е. “Тони – Ж. Иванова”, гр. Н. срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 34 773 лв., ведно със законната лихва.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на съществени съдопроизводствени правила – чл. 127 ГПК /отм./.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле бланкетно, единствено с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, като е заплатена дължимата д. т.
Касаторът не сочи кой е съществения материалноправен или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, нито основанието, на което обосновава искането си за допускане на касационно обжалване, като единствено твърди, че произнасянето по касационно обжалване ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението се визира въпроса за доказване на претенцията по чл. 59 ЗЗД от страна на ищеца и в частност, на размера на направените разходи за построяване на процесната сграда.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение въззивният съд следва да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е бил уважен от въззивния съд в пълния му предявен размер, като решаващите мотиви на съда са били свързани с безспорност на изграждане през 1997 г. на постройката от страна на праводателя на ищцата върху терен, принадлежащ на общината, при отсъствие на договорно правоотношение относно застрояването и при съобразяване на експертно заключение за стойността на постройката.
Предвид доказателствената тежест на ищеца за установяване на твърдяните от него факти и обстоятелства /чл. 127, ал. 1 ГПК – отм./, ищецът е следвало да представи относими към спора доказателства, както по отношение на твърдението за извършени подобрения, така и по отношение на размера на обезщетението в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което той е сторил. Отделно от това, по отношение на изложените по-горе процесуални въпроси съществува трайна и непротиворечива съдебна практика, и не са налице основания за приемане хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 1/28.02.2008 г. по в. гр. д. № 870/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1/28.02.2008 г. по в. гр. д. № 870/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: