2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр. София,03.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 609/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Ц. от [населено място] срещу решение № 151 от 24.11.2010 г., постановено по гр. д. № 1933/2009 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
Касационната жалба е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение от 10.04.2009 г. по гр. д. № 2537/2006 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част за осъждане на касаторката да заплати на основание чл.45 ЗЗД на З. Н. С. сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, и сумата 10 805.93 лв. – обезщетение за имуществени вреди /неполучено трудово възнаграждение за периода 15.11.2005 г. – 15.05.2006 г./, претърпени в резултат на виновно причинено от Ц. пътно – транспортно произшествие от 15.11.2005 г., ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата на деликта до окончателното плащане и разноски по чл.64, ал.1 ГПК /отм. / в размер на 588.51 лв., и за оставяне без разглеждане на предявените срещу евентуалния ответник ЗД [фирма] искове за заплащане на същите суми. В частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 15 000 лв. е отхвърлен спрямо деликвента Д. Ц. и оставен без разглеждане спрямо застрахователя ЗД [фирма], въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушения на процесуалния закон – чл.116 ГПК /отм./ и чл.189, ал.1 ГПК /отм./, с оглед на което моли за отмяната му с произтичащите от това последици. Излага доводи, че въззивният съд е подменил по недопустим начин волята на ищеца в исковата молба относно поредността на исковете, предявени на различно основание срещу различни ответници. Твърди, че съдът я е осъдил да заплати на ищеца обезщетения за претърпените в резултат на произшествието имуществени и неимуществени вреди, независимо от доказаното в хода на процеса валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между нея и ответника ЗД [фирма] и въпреки заявеното от ищеца предпочитание обезщетенията да бъдат платени от застрахователя. Като порок на решението е посочена и липсата на задължителен реквизит по чл.189, ал.1 ГПК /отм./ – указание относно реда и срока за обжалването му.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е подкрепено с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката в решение № 660/15.07.2002 г. по гр. д. № 1441/2001 г. на ВКС, V г. о., постановено по реда на ГПК от 1952 г. /отм./, по следните процесуалноправни въпроси : 1. Съставлява ли изменение на иска промяната в предпочитанията на ищеца относно поредността за разглеждане на предявените срещу предпочитан и евентуален ответник искове; 2. Допустима ли е промяна в поредността на исковете, предявени срещу различни ответници в условията на евентуалност, пред въззивната инстанция. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е аргументирано с неправилното прилагане на процесуалния закон – чл.189, ал.1 ГПК /отм./ и чл.116, ал.2 ГПК /отм./.
Ответникът по касация З. Н. С. от [населено място] е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за основателност на касационната жалба.
В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника ЗД [фирма] – [населено място], който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли въззивното решение да остане в сила.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от З. С. срещу Д. Ц. обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумите 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и 10 805.93 лв. – обезщетение за имуществени вреди /пропуснато трудово възнаграждение/, и са оставени без разглеждане исковете срещу евентуалния ответник ЗД [фирма] за заплащане на същите суми на основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, въззивният съд е приел, че в качеството й на посочен предпочитан ответник Д. Ц. дължи претендираните с исковете обезщетения, тъй като с виновното си и противоправно поведение на водач на превозно средство е реализирала пътно – транспортното произшествие от 15.11.2005 г., при което са причинени вреди на ищеца. Обезщетението за неимуществени вреди е определено според правилото на чл.52 ЗЗД – по справедливост, а това за имуществени вреди – въз основа на експертно заключение за стойността на пропуснатото трудово възнаграждение, като на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е отчетено и съпричиняването на вредите от пострадалия.
В отговора на въззивната жалба и в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на ищеца е направил изявление, че ако съдът приеме за доказано наличието на застрахователно правоотношение между двамата ответници, следва да отмени първоинстанционното решение и да уважи исковите претенции по отношение на ответника – застраховател ЗД [фирма]. Въззивният съд е съобразил изявлението, но е преценил, че то не може да се разглежда като искане за промяна в предпочитанията на ищеца в рамките на предявените като предпочитани и евентуални искове. Изложил е съображения, че доколкото е направено под условие – в случай, че съдът приеме за доказано наличието на договорно правоотношение между ответниците, искането за промяна на предпочитания ответник е недопустимо. Наред с това е приел, че ако се допусне исканата промяна, ще се стигне до разнопосочно произнасяне в първоинстанционното и във въззивното производство по искове с различно основание и срещу различни страни, като по този начин ще се заличи инстанционното разглеждане на спора и ще се постигнат последиците на изменение на иска пред въззивната инстанция, което Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. /цитирано като ТР № 4/2000 г./ на ОСГК на ВКС не допуска.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос – съставлява ли изменение на иска /по смисъла на чл.116 ГПК отм./ промяната в предпочитанията на ищеца относно поредността за разглеждане на предявените срещу предпочитан и евентуален ответник искове, с който е свързан и въпросът допустима ли е такава промяна пред въззивната инстанция, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпреки направеното от процесуалния представител на ищеца изявление за промяна на посочения пред първата инстанция предпочитан ответник – вместо деликвента Д. Ц., застрахователят ЗД [фирма], решаващият състав на Софийски апелативен съд е отказал да разгледа първо иска срещу застрахователя с аргумент, че чрез подобна промяна ще се постигнат последиците на изменение на иска. По този начин въззивният съд е поставил знак на равенство между промяната в заявената от ищеца поредност за разглеждане на исковете спрямо предпочитания и евентуалния ответник и същинското изменение на иска по чл.116 ГПК /отм./ и като е счел изменението за недопустимо във въззивното производство, е потвърдил решението на първата инстанция за осъждане на касаторката в качеството на предпочитан ответник да заплати претендираните с исковете по чл.45 ЗЗД обезщетения.
Доказана е и допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Произнасянето на въззивния съд по релевантния за изхода на делото процесуални въпроси противоречи на практиката в постановеното по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ решение № 660/15.07.2002 г. по гр. д. № 1441/2001 г. на ВКС, V г. о., цитирано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В това решение е прието, че когато поради наличие на хипотезата на чл.171 ГПК /отм./ ищецът е предявил исковете си в субективно съединение срещу няколко ответници, изменението на отношението, в което се намират исковете срещу всеки от ответниците, не съставлява изменение на иска по смисъла на чл.116, ал.1 ГПК /отм./ и положението на другарите, включително качеството им на главен и евентуален ответник, може да бъде изменяно в хода на висящия процес без спазване на изискванията на чл.116, ал.1 ГПК /отм./, тъй като не води до промяна в предмета на исковете. Констатираното противоречие съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е изведено от касационните доводи по чл.281, т.3 ГПК, с оглед на което не следва да се обсъжда по повод преценката на приложното поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 151 от 24.11.2010 г., постановено по гр. д. № 1933/2009 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, в обжалваните с касационната жалба на Д. П. Ц. негови части.
УКАЗВА на касаторката Д. П. Ц. от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 416.12 лв. /четиристотин и шестнадесет лв. и дванадесет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :