5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София,03.04.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 449/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 55 от 20.02.2012 г. по т. д. № 1251/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Смолянски окръжен съд решение № 66 от 17.08.2011 г. по т. д. № 173/2010 г. С първоинстанционния акт, в потвърдената негова част, е отхвърлен предявеният от банката-касатор срещу М. С. К. от [населено място], положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 78 869.49 евро, дължима от ответника, в качеството му на поръчител, солидарно с [фирма], [населено място], [община] и представляваща остатък от начислена договорна лихва до 30.06.2010 г. по договор за банков кредит № 619 от 14.11.2007 г., сключен между [фирма], [населено място] и търговското дружество. В частта, с която предявеният иск срещу [фирма] е уважен, въззивното решение е влязло в сила поради необжалването му.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на въззивния акт в атакуваната му част. К. изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че предсрочната изискуемост на задължението по процесния банков кредит е настъпила на 01.02.2010 г. автоматично с неплащането на първата вноска по него, като счита същият за противоречащ на закона и съдебната практика.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по отношение на следните изрично формулирани материалноправни въпроси: 1. Настъпва ли автоматично уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението с факта на неплащане на една или няколко, според условията на договора, вноски по кредита с настъпил падеж или е необходимо банката да упражни своето право да направи кредита предсрочно изискуем; 2. От кой момент тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за предявяване на иск против длъжника; 3. Представлява ли обявяване на предсрочна изискуемост на кредита започната и приключила процедура за извънсъдебна продажба по реда на Закона за особените залози на заложено имущество за обезпечаване на банковия кредит. К. поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 5884/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 130 от 27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г. на І т. о., както и че се решават противоречиво от касационната инстанция, за което се позовава на решения, постановени по реда на отменения ГПК – решение № 179 от 16.05.2008 г. по т. д. № 538/2007 г на ІІ т. о.; решение № 540 от 21.07.2008 г. по т. д. № 169/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 111 от 25.03.2008 г. по т. д. № 803/2007 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касация – М. С. К. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмени отговор от 07.05.2012 г.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], [община] – не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу М. С. К. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 78 869.49 евро, представляваща остатък от начислена договорна лихва до 30.06.2010 г. по договор за банков кредит № 619 от 14.11.2007 г., сключен между банката-ищец и търговското дружество, въззивният съд е приел, че отговорността на ответника-поръчител е преклудирана поради бездействието на кредитора в предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД 6-месечен срок. Тълкувайки разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от процесния договор за кредит, решаващият състав е счел, че изискуемостта на главното вземане е настъпила на датата 01.02.2010 г. автоматично с неплащането на първата вноска по кредита /с падеж 31.01.2010 г./, докато банката-кредитор е предявила вземането си на 09.08.2010 г., т. е. след изтичането на посочения срок.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Въпросът, дали започналата и приключила процедура за извънсъдебна продажба по реда на Закона за особените залози на заложено имущество за обезпечаване на банковия кредит представлява обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, не е обуславящ изхода на спора, тъй като изобщо не е бил включен в предмета на делото и по него липсва произнасяне в обжалвания акт. Отделно от това, по отношение на този въпрос са недоказани и двете поддържани основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, доколкото в представените в подкрепа на тях решения не се съдържа отговор на същия.
Макар и значими за делото, останалите два въпроса не могат да обосноват допускане на касационния контрол.
Неоснователно е твърдението на касатора за противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочна изискуемост на задължението по договора за банков кредит. В представените с изложението решения по чл. 290 ГПК – решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 5884/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 130 от 27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г. на І т. о., както и в служебно известното на настоящия състав решение № 92 от 16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на ІІ т. о., е прието, че настъпването на предсрочната изискуемост на договора за кредит е обусловено не само от обективната предпоставка – неплащане на вноските, но и от субективната предпоставка – банката да е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Видно от мотивите към посочените решения, даденото в тях разрешение се отнася обаче за случаите, когато страните не са уговорили автоматично настъпване на предсрочната изискуемост. Следователно, тази практика не може да бъде отнесена към хипотезата, каквато е и настоящата, когато договорът за кредит съдържа изрично съгласие на страните предсрочната изискуемост на задълженията по него да настъпи автоматично с неплащането на една или повече вноски. В тези случаи настъпването на предсрочната изискуемост не е обусловено от предприемането на конкретни действия от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжниците по него. В този смисъл именно е и последователната практика на ВКС – определение № 77 от 20.01.2010г. по ч. т. д. № 71482009 г. на І т. о.; определение № 964 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 845/2010 г. на І т. о.; определение № 264 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на І т. о.; определение № 33 от 19.01.2010 г. по ч. т. д. № 382010 г. на ІІ т. о.; определение № 475 от 17.06.2010 г. по ч. т. д. № 401/2010 г. на І т. о.; определение № 24 от 11.01.2011 г. по т. д. № 884/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 127 от 31.01.2011 г. по ч. т. д. № 82682010 г. на ІІ т. о.; определение 0 59 от 18.01.2013 г. по ч. т. д. № 737/2012 г. на І т. о. и др. С оглед данните по делото /клаузата на чл. 14 от процесния договор за кредит /, че страните са уговорили настъпването на автоматична предсрочна изискуемост при „неиздължаването на една погасителна вноска или лихва”, приетото от въззивния съд относно момента на настъпване на изискуемостта и съответно за началото на 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД не е в отклонение от цитираната практика на ВКС и поради това не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид съществуването на задължителна съдебна практика, не следва да бъде обсъждано второто заявено от касатора основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Липсва основание за допускане на касационния контрол и по въпроса за момента, от който тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, тъй като и този въпрос е решен от въззивния съд при съобразяване на задължителната съдебна практика – цитираните по-горе решения на ВКС по чл. 290 ГПК, в които е прието, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване изискуемостта на главното вземане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 55 от 20.02.2012 г. по т. д. № 1251/2011 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната от [фирма], [населено място] негова част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: