3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 14.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2530 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №687,постановено на 23.10.2012г. от тричленен състав на ВКС, ІІІ ГО по ч.гр.д.№503/2012г. е оставена без разглеждане подадената от К. Г. Я. частна жалба против определение №474/18.04.2012г. по гр.д.№1391/2011г. на състав на ВКС,ІV ГО,с което не е допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд от 28.03.2011г. по гр.д.№46/2011г. в обжалваната част и производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от К. Г. Я. с оплаквания,че неправилно е прието,че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване,неправилно е прието,че поставените от нея въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,както и че жалбите й нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа,че съдилищата не са съобразили установената съдебна практика,че по делото не е извършено пълно,точно и компетентно задълбочено изследване на фактите и доказателствата,както и че неправилно е прието,че касационната жалба не поражда задължение за ВКС да я разгледа директно по същество,а първо следвало да се прецени нейната допустимост в зависимост от критериите на чл.280,ал.1 ГПК. Излага съображения,че жалбата й срещу решението на Варненския апелативен съд е в обхвата на разпоредбите на закона,които налагат касационното й разглеждане,като право на ВКС е да прецени дали да я разгледа по същество или да върне делото за ново разглеждане от друг въззивен състав,като тя е поискала от ВКС да упражни именно това свое право. Поддържа,че недопускането на касационно обжалване е неправилна практика,тъй като по този начин се елиминира триинстанционния контрол. Моли обжалваното определение да бъде отменено,като бъдат съобразени всички разпоредби в тази насока.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът В. И. И. изразява становище,че частната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията,които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена,не подлежат на обжалване,вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС и съдът не разполага с правомощия да осъществява контрол върху правилността на такива съдебни актове. Правомощията на съда се определят от процесуалния закон. Съдебни актове, чието обжалване е недопустимо,не могат да бъдат отменяни.
Определението по чл.288 ГПК представлява акт по проверка допустимостта на касационното обжалване,т.е. по проверка за наличието на предпоставките,установени в процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение,при постановяването на което касационният съд извършва специфична дейност извън правомощията си на трета съдебна инстанция по конкретно дело, тъй като тази дейност не е свързана с присъщата при инстанционния контрол проверка за валидност, допустимост и правилност на постановения съдебен акт. Проверката на основанията за допускане на касационно обжалване,както е прието в обжалваното определение,няма за цел да допусне контрол върху решението по индивидуалния правен спор независимо от предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК,а да реализира дейност по установяване съществуването на противоречива,неправилна или липсваща съдебна практика във връзка с конкретен правен спор. По своето естество това определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, тъй като третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна и тази уредба,съгласно Решение №4/16.06.2009г. на Конституционния съд на Република България съответствува на установените в Конституцията на Република България принципи и основни начала. По реда на чл.288 ГПК тричленният състав на ВКС извършва преценка дали в конкретния случай следва да се извърши уеднаквяване на съдебната практика чрез преодоляване на установено противоречие или даване на тълкуване на определена правна норма с оглед настъпили промени в обществения живот,т.е. извършва преценка за възможността по реда на чл.290 и сл. ГПК да упражни собствените си правомощия и тази преценка не касае възможността за упражняване на права от страните по спора. По този ред не се дава разрешение на конкретен процесуален или материалноправен спор между страните по делото,поради което и определението,с което не се допуска касационно обжалване не следва да се приема за преграждащо, доколкото процесуалният закон не установява принципа на задължителност на третата инстанция ,т.е. не е предвидено,че всяка подадена до ВКС жалба следва да бъде разгледана по същество. Не е предвидена и изрична възможност за обжалване на постановения по реда на чл.288 ГПК съдебен акт,поради което подадената от К. Г. Я. частна жалба следва да се приеме за неоснователна,като наведените в нея доводи по правилността на определението,с което не е допуснато касационно обжалване не следва да бъдат обсъждани, тъй като предмет на контрол в настоящето производство е само и единствено правилността на определение №687/23.10.2012г. на тричленен състав на ІІІ ГО на ВКС,постановено по ч.гр.д.№503/2012г. Същото е постановено в съответствие с правомощията,с които ВКС разполага по силата на процесуалния закон-ГПК не дава възможност тричленен състав на ВКС да осъществява контрол върху определение,постановено по реда на чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №687/23.10.2012г. на тричленен състав на ВКС,ІІІ ГО,постановено по ч.гр.д.№503/2012г.,с което е оставена без разглеждане подадената от К. Г. Я. частна жалба против определение №474/18.04.2012г. по гр.д.№1391/2011г. на състав на ВКС,ІV ГО,с което не е допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд от 28.03.2011г. по гр.д.№46/2011г. в обжалваната част и производството по делото е прекратено.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: