4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№224
София.16.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 4683/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. П., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния му пълномощник адвокат С. П., срещу решение № 1111 от 05.06.2013 г. по т.д. № 232/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е оставено в сила решение № 569 от 08.06.2010 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав по т.д. № 1260/2007 г. за отхвърляне на предявения против [фирма] иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за сумата 1 488 960 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново въззивно разглеждане и определяне на обезщетение за притежавания от касатора дял от имуществото на [фирма], върху действителната стойност на това имущество.
В касационната жалба и в допълнителна молба от 21.08.2013 г. /в изпълнение на указанията на администриращия жалбата съд/ касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса, касаещ уреждането на имуществените последици при напускане на съдружник в дружество с ограничена отговорност. Поддържа се, че макар обжалваното решение да е съобразено със задължителната практика на ВКС по приложение на чл.125, ал.3 ТЗ, тази практика следва да се промени, тъй като е в противоречие с чл.1 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита правата на човека.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Т. Балевски, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на въззивното решение. Подробни съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, решаващият съдебен състав на Софийски апелативен съд е приел, че като опорна база при определяне на паричната равностойност на дружествения дял на ищеца следва да вземе предвид счетоводния баланс към 30.06.2007 г., представен от ответното дружество, данните от който са потвърдени от възприетото от съда заключение на вещото лице Лидия З., изслушано във въззивното производство. Според тази счетоводна експертиза в посочения баланс правилно не са отчетени като Д. сгради /инвестиционни имоти/, за които към посочената дата липсва издаден акт обр.16 и не отговарят на критериите за Д., като вещото лице е съобразило приложимите счетоводни стандарти за междинно счетоводно отчитане и за представянето на финансовите отчети, както и приложения препоръчителен подход за последваща оценка на активите, т.е. отчитане по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Позовавайки се на тези доказателства, въззивният съд е направил извод, че с оглед отрицателната величина на сумата на актива и сумата на задълженията на дружеството, искът с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ е изцяло неоснователен. В съобразителната част към решението подробно са преценени всички останали доказателства по делото, вкл. и експертизите, приети в първоинстанционното производство. Счетено е, че представените от ищеца счетоводни документи – баланс, съставен на 04.07.2007 г., отчет на собствения капитал на дружеството и извлечение от главната книга следва да бъдат изключени от доказателствения материал, с оглед на приложимата разпоредба на чл.101 ГПК-отм., а от друга страна, че тези документи не са подписани от легитимираните лица по чл.34 от Закона за счетоводството.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че не е налице основание за допускане на обжалването.
Материалноправният въпрос, свързан с начина на уреждане на имуществените последици при напускане на съдружник в дружество с ограничена отговорност и стойностите на материалните активи, въз основа на които следва да се изготви междинния баланс на дружеството, безспорно е значим за изхода на делото и затова следва да се приеме за установена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването. Като недоказано обаче следва да се прецени поддържаното от касатора допълнително основание по т.3 на същата разпоредба. Съгласно задължителните постановки в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС обуславящият изхода на конкретното дело правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато е необходимо промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика; при законодателни изменения или промяна в обществените условия, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като по приложението на императивната норма на чл.125, ал.3 ТЗ относно начина на уреждане на имуществените последици между дружеството и напусналия съдружник е налице задължителна съдебна практика на ВКС, Търговска колегия – решение по т.д. № 504/2008 г., ІІ т.о., решение № 224 от 10.09.2010 г. по т.д.№ 765/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 24.03.2011 г. по т.д. № 354/2010 г., І т.о. и др. В тази практика е прието, че уреждането на имуществените последици се извършва въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, като е съобразено предвиденото от законодателя, че определянето на стойността на дружествения дял следва да става въз основа на балансовата стойност на активите. Разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ е ясна и не поражда съмнения при правоприлагането. В цитираните решения различните съдебни състави на ВКС са се произнесли както по въпроса за съответствието на междинния баланс с приложимите счетоводни стандарти, така и относно възможността за оспорване на извършените счетоводни записвания по баланса на дружеството, съответно възможността за проверка на редовността на тези записвания чрез съдебно-икономическа експертиза, преценявана съобразно разпоредбата на чл. 157 и сл. ГПК- отм., сега чл.195 и сл. ГПК. Към настоящия момент липсва основание за даване на ново правно разрешение на поставения правен въпрос от касационната инстанция, тъй като то е съобразено с императивната норма на чл.125, ал.3 от ТЗ. Искането на касатора за допускане на обжалването поради несъответствие на практиката на ВКС с разпоредбата на чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека, е неоснователно. Действително, в Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е предвидено, че никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона. В случая обаче не се касае до лишаване на касатора от негова собственост, а до законодателно предвиден начин за уреждане на имуществените последици при прекратяване на участие в капиталово търговско дружество.
При постановяване на обжалваното решение е съобразена изцяло практиката на ВКС, като при определяне равностойността на дружествения дял на съдружника – ищец/сега касатор/ решаващият съдебен състав на Апелативен съд – София е мотивирал изводите си с възприетото експертно заключение и баланса, представен от ответното дружество, който е съставен при спазване изискванията на приложимите счетоводни стандарти относно дълготрайните материални активи и признаването им за такива, както и за междинното счетоводно отчитане при приложимост на Националните стандарти за финансовите отчети на малките и средни предприятия. Що се касае до правилността на изводите, тя не може да се преценява в рамките на производството по селекция
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 3 600 лева.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1111 от 05.06.2013 г. по т.д. № 232/2011 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА Н. Г. П. да заплати на [фирма] сумата 3 600/три хиляди и шестстотин/ лева – разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: