О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр. София, 18.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 12 април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №683 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на синдика на [фирма]/н./-гр. Л. срещу определение №514 от 21.11.2017 г. по в.ч.т.д. № 661/17г. на АС-Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното определение № 1328/10.08.2017 на ПОС по т.д.№ 801/16 за прекратяване на производството пред ПОС, поради местна неподсъдност на спора на този съд и изпращането на делото по правилата на местната подсъдност на компетентния съд.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по нея [фирма]/ н/- [населено място] в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.2 във връзка с чл.121 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е позовал на обстоятелството, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове, от които по правилата на задължителната местна подсъдност по местонахождението на недвижим имот/ чл. 109 ГПК/, само искът на синдика на [фирма]/н./-гр. Л. за нищожност на учредяване на ипотека върху негов недвижим имот, находящ се в [населено място] е бил местно подсъден на ОС-Пловдив. Производството по този иск, обаче е било прекратено, поради неотстраняване в срок на нередовност на ИМ в частта, с която е предявен същият. Ето защо и с оглед своевременно наведеното в срока по чл.119 ал.3 ГПК от страна на ответниците [фирма]-гр. Б. и [фирма] – София възражение за местна неподсъдност на спора на ПОС, съгласно общата подсъдност по чл.105 ГПК е постановено обжалваното пред АС-Пловдив определение за прекратяване на производството по останалите искове и изпращането по подсъдност на компетентния съд.
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по обуславящия, според него, изхода на спора въпрос за това, следва ли с оглед приложението на чл.120 ГПК при последващо прекратяване на производството по един от няколкото обективно съединени искове, с оглед неотстраняване на нередовност на ИМ, съдът на основание чл.118 ал.2 ГПК да прекрати производството пред него по останалите искове и да изпрати делото на надлежния съд .
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация. В случая, въпросът, повдигнат от касатора не обуславя изхода на спора по конкретното дело, доколкото изводите на съда не се основават на императивното правило на чл. 120 ГПК, според което изменението на фактическите обстоятелства, настъпили след подаване на ИМ не са основание за препращане по делото. Тази разпоредба се отнася до последващата промяна по волята на страните в процеса на обстоятелствата, според които се определя местната подсъдност в различните хипотези на чл.105 и следващите ГПК: адрес,седалище и прочие, и цели осуетяване на евентуална злоупотреба с права от страните в процеса, с оглед неговото бавене и следователно не се отнася до настоящата хипотеза. Ето защо поставеният въпрос не се явява от значение за изхода по настоящия спор, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване по отношение на обжалваното определение.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №514 от 21.11.2017 г. по в.ч.т.д. № 661/17г. на АС-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.