ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 224
гр. София, 15.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18 март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1569/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на „СЪНРАЙЗ“ООД-гр.Ст.Загора, ЕИК:[ЕИК] срещу решение №101 от 20.03.2019 г. по в.т.д. № 42/19 на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение №479 от 26.10.2018г. по т.д. №291/2017 на ОС-Ст.Загора е постановено друго,с което е признато по иск по чл.422 ал.1 ГПК за установено, че касаторът дължи на Д. Р. сумата от 92 901,93 лева по запис на заповед изд. на 31.12.2010 г. с падеж 30.06.2016 г. ,ведно със законната лихва, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение №3674/21.12.2016 г. по ч.гр.д. №5714/16 на РС-Ст.Загора.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.3, т.1 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови решението си в цялост, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Установено по делото е, че ищцата Д. Р. е превела с платежни нареждания на ответното дружество 47 500 евро с левова равностойност 92 901,93 лева .част от преведена на части в периода 20.07.2005 г.-11.10.2011 г. обща сума от 378 000 евро.Сумите са преведени по силата на заемни правоотношения, от които процесното се основава на договор за заем между страните от 04.01.2010 г.. Процесният запис на заповед е издаден да обезпечи връщането на тази сума на заемодателя. Подобни заеми са правени и от другите трима съдружници в полза на ответното дружество, които предмет на уредба между страните с договори за спогодба от 12.12.2016 г.. Всички преведени от съдружниците на дружеството суми са осчетоводявани като „Допълнителни резерви“. С оглед оспорената от ответника автентичност на подписа на управителя на „СЪНРАЙЗ“ООД-гр.Ст.Загора в представения по реда на чл.193 ГПК оригинал на договора за заем е изслущана СГрЕ, която е потвърдила автентичността му. Оригиналът съвпада с приложеното към ИМ от ищеца копие на договора, относно всички съществени елементи на договора за заем, поради което и не може да бъде преценен като ново различно доказателство представено след изтичане на преклузивния срок за това, каквито доводи изтъква ответника.
При съвкупната преценка на изложените факти,въззивният съд е направил извод за наличието на процесното вземане, основано на запис на заповед издаден във връзка с описаното заемно правоотношение, като е счел, че несъответстващото счетоводно записване не опровергава наличието на твърдяната правна обвързаност между страните, с оглед което и е счел иска за основателен.
Относно наведените основания за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК са формулирани, следните въпроси: За значението на израза“заверен препис“ в разпоредбата на чл.183 ГПК и предполага ли той пълна идентичност между преписа и оригинала и дали ако представеният при поискване оригинал се различава от преписа, то следва за първия съдът да се произнесе по чл.159 ГПК като откаже да го допусне, поради преклудиране на тази възможност.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, въззивният съд е достигнал до извода за наличието на процесното вземане, основано на запис на заповед издаден във връзка с описаното заемно правоотношение, с оглед съвкупна преценка на всички обстоятелства по спора, а не изключително и само, позовавайки се на оригинала на договора за заем в писмена форма. Следва да се има предвид и реалния характер, съгласно чл.240 ЗЗД, на договора за заем, т.е. липсата на изискване от закона на писмена форма като такава за действителност и въздигането на превода на паричните средства като правопораждащо основание за възникване на такова правоотношение, разбира се наред с другите елементи на фактическия състав, които се установяват с всякакви доказателства, т.е. не само с писмен договор. Отчитайки изложеното следва да се приеме, че отговорите на поставените от касатора въпроси не биха се отразили на крайния изход на спора.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №101 от 20.03.2019 г. по в.т.д. № 42/19 на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.