О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 01.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 146 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2448 от 14.04.2015 година по гр.д. № 2672/2014 година на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-56-192 от 18.11.2013 г. по гр.д. № 14307/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ; чл. 200 КТ; чл. 261 КТ; чл. 262 КТ и чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр., предявени от Г. С. А. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че от 09.02.2009 г. ищецът е заемал по трудов договор длъжността „специалист поддръжка” при ответното дружество. След извършено съкращаване на щата по решение на изпълнителните директори на дружеството, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено, считано от 01.02.2012 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ със заповед № HR-0-004 от 30.01.2012 г. Прието е, че уволнението е извършено законно след реално съкращаване на една от щатните бройки за заеманата от ищеца длъжност и извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ. За неоснователен е приет и доводът за нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т.3 КТ, тъй като към момента на уволнението ищецът не е страдал от „исхемична болест на сърцето”, а болестта „смесено тревожно-депресивно разстройство” не попада в кръга на защитените по Наредба № 5 от 1987 г. заболявания, поради което предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са отхвърлени като неоснователни. Като неоснователни са отхвърлени и исковете с правно основание чл. 200 КТ за сумата 8500 лева, тъй като ищецът не страда от професионално заболяване във връзка с което да търпи претендираните неимуществени и имуществени вреди за разходи от лекарства и усилена храна; по чл. 261 КТ за сумата 8 лева, тъй като положения от ищеца нощен труд е бил изцяло заплатен от работодателя; по чл. 262 КТ за сумата 680,70 лева, тъй като по делото не е било установено ищецът да е полагал извънреден труд в периода 16.03.2010 г. – 30.10.2011 г. и по чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за сумата 5000 лева, тъй като не е доказано проявено от работодателя дискриминационно отношение, основано на лично положение и здравословното състояние на ищеца.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Г. С. А. от [населено място]. Поддържа се, че въпросът следва ли при преценката за законност на извършения от работодателя подбор по чл. 329, ал.1 КТ съдът да извърши проверка дали дадените оценки при подбора съответстват на действително притежаваните от работника квалификация и ниво на справяне с работата е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. ОСГК, решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и решения на окръжни съдилища, в които е прието, че работодателят следва да проведе пълно и главно доказване по какви критерии и защо е предпочел друго лице пред уволненото. Твърди се, че въпросът допустимо ли е в процедурата по подбор да бъдат въвеждани допълнителни критерии, извън посочените в чл. 329, ал. 1 КТ и следва ли да съществува връзка между допълнителните критерии и трудовите функции на работника е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. ОСГК и решение по гр.д. № 673/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; решение по гр.д. № 12430/2014 г. СГС и решение по гр.д. № 1841/2002 г. ІІІ г.о. ВКС. Изложени са доводи, че въпросът обхваща ли се от основанието за закрила по чл. 333, ал.1, т. 3 КТ заболяването „смесено тревожно-депресивно разстройство” и към кой момент следва да се преценява имало ли е основание за закрила е разрешен в противоречие с решение по гр.д. № 149/2011 г. на Сливенски окръжен съд и определение № 53 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 800/2011 г., ІV г.о. на ВКС и определение № 1309 от 02.12.2011 г. по гр.д. № 935/2011 г. ІІІ г.о. ВКС; въпросът прилага ли се режимът на закрила по чл. 333, ал.1, т.3 КТ, когато работникът страда от „хипертонична болест” като форма на „исхемична болест на сърцето” е разрешен в противоречие с решение по гр.д. № 417/2009 г. ІV г.о. ВКС; въпросите следва ли в заповедта за уволнение по чл. 328, ал.1, т. 2 поради съкращаване на щата да се съдържат реквизити на коя дата влиза в сила новото щатно разписание и констатация за извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ и следва ли тази заповед да бъде връчена след влизане в сила на новото щатно разписание е разрешен в противоречие с решение по гр.д. № 1062/2011 г. ІІІ г.о. ВКС, както и че въпросът следва ли при задължителен подбор по чл. 329, ал.1 КТ работодателят да утвърди предварителнта методика за оценка е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Доводите за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата са неоснователни. В съответствие с утвърдената съдебна практика – Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС; решение № 273 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 1566/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 287 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 525 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1446/2009 г. ІV г.о.ВКС; решение № 30 от 15.02.2011 г. по гр.д. № 431/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 190 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 1638/2010 г. ІV г.о. и решение № 616 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1327/2009 г. ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, съдът е формирал изводите си за законност на подбора при доказателства за съответствие на оценката по отделните показатели с обективно проявените от работника професионални качества и умения. Съдът е извършил преценка на всички доказателства по делото, в т.ч. приложените атестационни карти и показанията на разпитаните свидетели, участвали в комисията по подбора, установяващи, че дадената от комисия оценка отговаря на действително проявените от работника трудови качества.
Разрешен в съответствие с установената съдебна практика е и въпросът допустимо ли е в процедурата по подбор да бъдат въвеждани допълнителни критерии, извън посочените в чл. 329, ал. 1 КТ и следва ли да съществува връзка между допълнителните критерии и трудовите функции на работника. Съобразявайки установената съдебна практика, съгласно която с оглед характера на работата, работодателят може да въвежда и допълнителни критерии за подбор, наложени от спецификата на трудовите функции за длъжността (решение № 109 от 21.05.2013 г. по гр.д. № 1756/2011 г. ІV г.о. ВКС), въззивният съд е приел, че подборът е законен при спазване на задължителните критерии квалификация, в т.ч. степен на образование и допълнителни обучения и квалификации и ниво на изпълнение на работата, включващо качество и обем на изпълнената работа и умения за самостоятелна работа и работа в екип (л. 141-142 от гр.д. № 14307/2012 г. СРС). Изводите на съда не са в противоречие с тези, формирани в сочените от касатора съдебни актове – решение по гр.д. № 673/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; решение по гр.д. № 12430/2014 г. СГС и решение по гр.д. № 1841/2002 г. ІІІ г.о. ВКС, в които е прието, че при подбора работодателят следва винаги да извърши преценка по законоустановените кумулативно предвидени критерии квалификация и ниво на изпълнение на работата.
Не е налице и твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението чл. 333, ал.1, т. 3 КТ по въпросите обхващат ли се от основанието за закрила по чл. 333, ал.1, т. 3 КТ заболяванията „смесено тревожно-депресивно разстройство” и „хипертонична болест” като форма на „исхемична болест на сърцето” и към кой момент се преценява имало ли е основание за закрила. Въззивният съд е следвал установената съдебна практика, съгласно която с предварителна закрила се ползва работник, който към момента на уволнението му е страдал от болест, посочена в чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 1987 г. М.; списъкът на болестите не може да се разширява, а при съмнение дали заболяването попада в кръга на изброените в Наредбата съдът изслушва заключение на експерт, разполагащ със специални медицински познания. Така съдът е приел, че към момента на уволнението ищецът не е страдал от заболяване, попадащо в списъка по чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 1987 г., изхождайки от заключения на съдебно медицински експертизи, съгласно които „хипертоничната болест” (повишено систолно артериално налягане над 140 mm Hg) при продължителна еволюция би могла да доведе до „исхемична болест на сърцето” (стеснение или запушване на коронарни артерии с последваща миокардна исхемия), но сама по себе си „хипертоничната болест” не е равнозначна на И., т.е. не попада в списъка по Наредба № 5 от 1987 г. (л. 410 от гр.д. № 14307/2012 г. СРС), както и че заболяването на ищеца „смесено тревожно-депресивно разстройство” не е психотично, а психично от кръга на невротичните разстройства и не спада към защитените от закона психози (л. 83 от гр.д. № 2672/2014 г. СГС). В този смисъл не е налице противоречие с изводите, формирани в решение по гр.д. № 149/2011 г. на Сливенски окръжен съд, където съдът е приел, че работникът се ползва от предварителна закрила при доказателства за наличие на психично заболяване в тесния смисъл на думата, както и с решение по гр.д. № 417/2009 г. ІV г.о. ВКС, в което е прието, че въпросът представлява ли хипертоничната сърдечна болест исхемична болест на сърцето не е правен, а фактически, а изводите за закрила по чл. 333, ал.1, т.3 КТ са формирани при доказателства, че заболяването „исхемична болест на сърцето” е установено с решение на ТЕЛК.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и повдигнатите от касатора въпроси следва ли заповедта за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 поради съкращаване на щата да съдържа като реквизити на коя дата влиза в сила новото щатно разписание и констатация за извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ и следва ли тази заповед да бъде връчена след влизане в сила на новото щатно разписание. Несъмнено е, че в заповедта за уволнение работодателят е длъжен да посочи основанието, на което то се извършва, т.е. да посочи обстоятелствата, поради които прекратява трудовия договор, извън което не е задължен да сочи други обстоятелства – спазил ли е изискванията за предварителен подбор; преодолял ли е предварителна здравна или синдикална закрила; приел ли е писмените обяснения на работника при дисциплинарно уволнение и пр. факти, които при оспорване на работника са предмет на доказване в производството по трудовия спор за незаконно уволнение. Несъмнено е и че уволнението по чл. 328, ал.1, т.2, пр. ІІ-ро КТ може да бъде извършено законно само при реално извършено съкращаване на щата и от момента, в който се прилага новото щатно разписание (в който смисъл е и приложеното решение по гр.д. № 1062/2011 г. ІІІ г.о. ВКС), но щатното разписание е само документ, обективиращ решението за съкращаване – то не влиза в сила, както не влиза в сила и решението за съкращаване, което не е формален акт; законът не изисква определена форма за валидността или за доказването му; то не е и административен акт, който е необходимо да влезе в сила, а гражданскоправно изявление, което не променя правната сфера на други правни субекти извън дружество работодател и поражда действие според волята на изявителя – решение № 255 от 24.09.2013 г. по гр.д. № 1344/2012 г. ІV г.о. ВКС.
Въпросът следва ли при задължителен подбор по чл. 329, ал.1 КТ работодателят да утвърди предварителна методика за оценка не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Както вече Върховният касационен съд се е произнасял в свои решения по приложението на чл. 329, ал.1 КТ, представляващият работодателя може да извърши подбора сам или да го възложи на помощна комисия, чието мнение да възприеме или не, но подборът следва да бъде съобразен задължително със законоустановените критерии за квалификация и ниво на изпълнение на работата. Въпросът дали работодателят е утвърдил предварителна методика за оценка и доколко е спазена тя е без правно значение за законността на уволнението при доказателства, че трудовият договор е прекратен с работник, който има по-ниска квалификация и се справя с работата по-незадоволително от предпочетените да останат на работа. Независимо от изложеното, въпросът не е и обуславящ изхода на делото, изводите по което са формирани при доказателства за назначена от работодателя комисия и критерии, по които да се извършва сравнителна преценка между работниците.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 1600 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ на адвокат Г. Г. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2448 от 14.04.2015 година по гр.д. № 2672/2014 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Г. С. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1600 (хиляда и шестстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: