О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 10.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N6215/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Б.- Пътнически превози”-Е.,представлявано от управителя Г. И. и процесуален представител адв. Й. Б., срещу решение № 1003/ 06.06.2013 г. по гр.д.№1532/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, ІХ състав.
Ответникът по касационната жалба П. Д. Т. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв. Х. Д., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяем иск.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 765/27.02.2013 г. по гр.д.№15120/2012 г. на Пловдивския районен съд, ХV състав. С него е призната за незаконна и е отменена заповед № Н-170/17.08.2012 г. на работодателя, с която на ответника по касационната жалба е наложено дисциплинарно наказание „забележка” и са му присъдени 350 лв. разноски. За да постанови решението въззивният съд е приел ,че на ответника по касационната жалба е наложено наказание за деяние, което не представлява негово трудово задължение, както и че не е установено да е извършено виновно соченото от работодателя нарушение.Приел е също така,че в обжалваната заповед липсват задължителни реквизити относно субективната страна на извършеното нарушение.Въззивният съд е споделил направените фактически и правни изводи от първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.Първоинстанционният съд е приел,че ответникът по касационната жалба е заемал длъжността началник-влак.На основание чл.192 ал.1 КТ вр.чл.188 т.1 и чл.187 ал.1 т.10 КТ му е наложено дисциплинарното наказание за нарушение , описано като неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в други нормативни актове, правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение.В случая това е чл.30 от К. от 2011 г. На 31.05. 2012 г. и на 11.06.2012 г. поради закъснение на влак, ответникът по касационната жалба , заедно с кондуктора ,не са имали възможност да обслужат влак № 10125 и са се придвижили от гара София до гара Септември без служба. На 20.04.2012 г., той заедно с двама кондуктори, поради корекция в разписанието, са се придвижили до гара П. без служба. В тези случаи е отчел пропътувани километри, за които се заплащат командировъчни пари, а в действителност е пътувал без служба. Ответникът по касационната жалба в обясненията си е посочил, че не е бил запознат с К. и че вписаните километри без служба се дължат на техническа грешка, вследствие непознаването на приетото в него.Няма данни цитираната разпоредба от К. да е разяснена по някакъв начин на работниците и те да са били запознати с нея. Освен това и от текста й не може да се направи извод ,че тя им вменява някакви трудови задължения, във връзка с отчитането на реално пропътуваните километри. В нея само е посочено какви суми се изплащат за пропътуван километър, вместо командировъчни пари.Самите лични сметки на служителите са били заверени от инструктор превозна бригада, началник превозна служба, ОТРЗ и ръководител пътнически център.Този факт утвърждава извода, че служителите, както и техните ръководители ,не са били запознати с начина на отчитане.В заповедта не са изложени мотиви относно субективната страна на нарушението, не е посочено кога е извършено неправилното отчитане, не е посочено кои свои задължения служителят е нарушил. Поради това са направени изводи,че не е установено нарушено задължение на служителя, нито виновно поведение.Прието е също така,че заповедта не отговаря по съдържание на изискуемите от чл.195 ал.1 КТ реквизити, включително и за мотивираност. Д. за изтекъл срок за издаването й е приет за неоснователен.
В изложението на касационните основания по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа касационни основания, които касационният съд квалифицира по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Извежда следния процесуалноправен въпрос:
-следва ли съдът служебно да изследва въпроса за вината при извършване на дисциплинарно нарушение от работника, ако ищецът не е направил възражение за вината си в исковата молба, както и в цялото производство по делото.
Твърди, че съдът е уважил иска на основание, което не е посочено в исковата молба и че единственото посочено в нея основание за незаконосъобразност е за нарушение по чл.194 КТ, а чл.195 КТ само е цитиран и се акцентира на посоченото в ал.3 от същия. Намира,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №665/01.11.2010 г. по гр.д.№242/2009 г. на ІV го. и с решение №555/09.02.2012 г. по гр.д.№1224/2010 г. на ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според разрешенията в които предявеният иск не може да бъде разглеждан на основание, което не е посочено от ищеца. Твърди също, че по други идентични казуси Пловдивският районен съд се е произнесъл като не е уважил исковете .Прилага решения, за които няма данни дали са влезли в сила.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.с.№1/2009 г. ОСГТК т.1, за допустимостта на обжалваното решение касационният съд е длъжен да следи служебно,дори и да не е изведен процесуалноправен въпрос за това. В случая не може да бъде споделено становището на касатора за недопустимост на въззивното решение, поради уважаването на иска на непредявено основание. Действително исковата молба е лаконична и в нея като обстоятелство, на което се основава искът, основно е развито твърдяното допуснато нарушение при издаването на процесната заповед във връзка със сроковете по чл.194 КТ за налагане на дисциплинарно наказание . Същевременно е налице позоваване и на изискванията, визирани от чл.195ал.1 КТ за издаването й, като основание за незаконосъобразност.Поради това не може да се приеме,че въззивният съд се е произнесъл извън заявеното в нея. Освен това искът е уважен не само поради липса на виновно поведение от страна на работника, но и поради това,че не е посочено кога е извършено нарушението , че изобщо не е налице нарушение на трудовата дисциплина и че заповедта не е мотивирана. Задължение на съда е служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на материалния закон – такива са изискванията на чл. 193 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за уволнение, чл. 194 КТ относно срока за налагане на дисциплинарни наказания, дори те да не са изрично посочени в исковата молба, с която е оспорена законността на уволнението.В този смисъл е създадена постоянна и непротиворечива задължителна съдебна практика- напр. решение по чл. 290 ГПК № 301 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2010 г., III г. о. Поради това не може да се приеме,че е налице отклонение от нея във връзка с наведените от касатора доводи и във връзка със служебната проверка за спазване на императивни законови норми при издаване на заповедта. Касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е доказано,тъй като липсват данни, че приложените решения на Пловдивския районен съд са влезли в сила.Наличието на това допълнително основание касаторът трябва да докаже, като приложи влезли в сила решения , защото само те представляват съдебна практика. В тях следва да се съдържат разрешения по изведения въпрос, от които приетите от въззивния съд правни изводи се отклоняват.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски, но липсват доказателства, че такива са сторени.По тази причина искането не следва да бъде уважавано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1003/ 06.06.2013 г. по гр.д.№1532/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, ІХ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: