О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
гр. София 15.05.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 4878 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Т. Д. Н.-З., чрез адв.А. Л. срещу определение № 2514/07.08.2018 г., постановено по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молба вх. № 1939/02.02.2018 г., на жалбоподателката за отмяна на обезпечението по делото, допуснато с определение № 241/18.08.2015 г. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че е процесуално легитимирана да иска отмяна на допуснато обезпечение на основание чл.402 ГПК, като се позовава на практика на ВКС – т.6 от т.р.№ 6/14.03.2014 г. по т.дело № 6/2013 г. на ОСГТК. Сочи, че е купувач от публична продан по изп.дело и собственик на недвижим имот – апартамент № 10, находящ се на ет.4, в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]-104 със застроена площ 98.69 кв.м., ведно с мазе № 9 със застроена площ 7.93 кв.м. с идентификатор ********** по КК. Поддържа, че публичната продан е осъществена, че цената е платена и постановлението за възлагане на недвижимия имот е влязло в сила на 01.10.2015 г., преди допускане на обезпечението по гр.дело № 2082/2015 г. на САС, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20128410412272 на ЧСИ Н.М. с рег. № *** на КЧСИ, че поради спиране на изпълнението ЧСИ не осъществява въвод във владение на жалбоподателката, че същата е платила изцяло цената за публичната продан, че е лишена от възможността да ползва имота. Според жалбоподателката обезпечението е допуснато от САС като въззивна инстанция и обезпечителната нужда е мотивирана с възможността имотът да бъде възложен на трето лице при публична продан, което би затруднило ищците да реализират правата си при позитивно решение, че определението за допускане на обезпечението не държи сметка, че имотът е вече продаден. Поддържа, че съдът е следвало да направи преценка за вероятната основателност на висящата частна жалба срещу определението за прекратяване на производството по делото, като последица от което би установил, че допуснатата обезпечителна мярка е несъразмерна и неподходяща. Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се отмени допуснатото обезпечение.
Ответницата по частната жалба Ж. С. К., чрез адв. А. М. в писмен отговор е изразила становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на частната жалба.
Третото лице помагач „Уникредит Булбанк” АД, чрез адв.С. Б. в писмен отговор е изразил становище за допустимост и основателност на частната жалба.
Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК от легитимирана страна, срещу определение, подлежащо на обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение е отхвърлена молбата на Т. Д. Н.-З. от 02.02.2018 г. за отмяна на обезпечението, допуснато с определение № 241/18.08.2015 г. по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Въззивният съд е приел, че производството по гр.дело № 2082/2015 г. на САС е образувано по въззивна жалба на Ж. С. К. и М. Р. М., действащ чрез пълномощника Ж. К. срещу решение № 6/29.12.2014 г. по гр.дело № 14818/2012 г. на Софийски градски съд. С определение на САС от 11.05.2017 г., постановено по делото е върната въззивната жалба на Ж. К. и М. М.. Прието е, че това определение не е влязло в сила, тъй като срещу него е подадена частна жалба от 16.06.2017 г. от Ж. К., която е висяща, тъй като определението за връщането й не е влязло в сила. Формиран е извод, че основанието за отмяна на обезпечението, допуснато с определение от 18.08.2015 г. не е настъпило и поради това молбата на Т. Н.-З. следва да се отхвърли, като неоснователна. Прието е също, че молителката не е страна по въззивното дело и няма право да иска отмяна на допуснатото по същото дело обезпечение. Прието е също, че позоваването на молителката на т.6 от т.р.№ 6/14.03.2014 г. по т.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно, той като според съда предметът на разглеждане на това решение е различен от предмета на разглежданата молба.
Настоящият съдебен състав намира за правилен крайният извод в обжалваното определение за неоснователност на молбата за отмяна на допуснатото обезпечение от Софийски апелативен съд с определение № 241/18.08.2015 г. по гр.дело № 2082/2015 г. по следните съображения:
Неправилно е прието с обжалваното определение, че молителката не е легитимирана да подаде молба за отмяна на допуснато обезпечение във въззивното производство на основание чл.402 ГПК.
Съгласно т.6 от т.решение № 6/14.03.2014 г. по т.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът, както и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Същите лица могат да искат и нейната отмяна: ищецът, когато прецени, а ответникът и лицето, чиято правна сфера е накърнена, когато отпадне причината за нейното допускане.
Жалбоподателката Т. Н.-З. не е страна по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 23.07.2014 г. по изп.дело № 20128410412272/2012 г. на ЧСИ Н. М., рег. № *** на КЧСИ, влязло в сила на 01.10.2015 г. е възложен на жалбоподателката-молител Т. Д. Н.-З. от [населено място] апартамент № 10, находящ се на 4 етаж в жилищна сграда в [населено място] на [улица]-104 със застроена площ от 98.69 кв.м., заедно с мазе № 9 със застроена площ от 7.93 кв.м. с идентификатор на имота ********* по КК. Производството по посоченото изпълнително дело е образувано по искане на участващата в производството по делото като трето лице помагач банка –„Уникредит Булбанк” АД и принудителното изпълнение е насочено срещу спорния имот – апартамент № 10, служещ като обезпечение за дълг на ответниците по иска Я. П. С. и Й. К. С..
С обжалваното пред Софийски апелативен съд от ищците Ж. К. и М. М. решение № 6/29.12.2014 г. по гр.дело № 14818/2012 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.26,ал.2,пр.2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 87/2005 г., като предмет на договора е имота, възложен с постановлението за възлагане на недвижим имот и е отхвърлен предявения иск от същите ищци с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците Я. П. С. и Й. К. С., че не са собственици на спорния недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]-104,ет.4. С оглед на тези факти се налага извод, че процесния недвижим имот е възложен с влязло в сила на 01.10.2015 г. постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело № 20128410412272 на ЧСИ Н.М., а обезпечението, чиято отмяна е поискана е допуснато с определение от 18.08.2015 г. по гр.дело № 2082/2015 г. на САС и обезпечителната заповед е издадена на 12.10.2015 г. Следователно жалбоподателката е легитимирана да иска отмяна на допуснатото обезпечение, тъй като нейната правна сфера е накърнена.
Съгласно чл.402 ГПК наложената обезпечителна мярка се отменя от съда, който я е постановил, когато се установи, че вече не съществува причината, поради която е допусната.
В настоящият случай обезпечението е допуснато от Софийски апелативен съд с определение от 18.08.2015 г. по гр.дело № 2082/2015 г., поради наличие на висящи искове с правно основание чл.26,ал.2,пр.2 и 3 ЗЗД – за прогласяване нищожността на сключен между ищците Ж. С. К. и М. Р. М. от една страна и ответниците Я. П. С. и Й. К. С. договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт № 87/2005 г., поради липса на съгласие и неспазване на предвидената в закона форма и чл.124,ал.1 ГПК – за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижимия имот, предмет на сделката във фаза на въззивно производство. За да допусне обезпечение на предявените искове, чрез спиране изпълнението по изп.дело № 20128410412272 на ЧСИ Н.М. въззивният съд е приел, че е налице обезпечителна нужда и сочената обезпечителна мярка е подходяща, с оглед данните за образувано по искане на участващата, като трето лице помагач банка изпълнително производство, насочено срещу спорния имот, служещ като обезпечение на дълг на ответниците. Приел е, че при възлагане на имота в полза на трето лице възможността на ищците да реализират правата си при позитивно решение ще се окаже затруднена. Прието е, че следва да се допусне обезпечение на предявените искове при условие на парична гаранция в размер на 5000 лв., която е внесена от ищцата Ж. К..
Правилен е извода на въззивния съд, че обезпечителната нужда не е отпаднала, тъй като производството по в.гр.дело № 2082/2015 г. не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
С определение № 1570/11.05.2017 г., постановено по гр.дело № 2082/2015 г. е върната, подадената въззивна жалба от Ж. С. К. лично и като пълномощник на съпруга й М. Р. М. срещу решение № 6/29.12.2014 г. по гр.дело № 14818/2012 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. Срещу това определение в срок е подадена частна жалба вх. № 10800/16.06.2017 г. от Ж. С. К.. С разпореждане от 03.08.2018 г. по гр.дело № 2082/2015 г. Софийски апелативен съд е върнал поради неотстраняване на допуснати нередовности частна жалба вх. № 10800/16.062017 г. на Ж. С. К. срещу протоколно определение № 1570/11.05.2017 г. по гр. дело № 2082/2015 г. на САС, с което Софийски апелативен съд е върнал въззивната жалба на Ж. С. К. и на М. Р. М. срещу решение № 6/29.12.2014 г. по гр.дело № 14818/2012 г. на Софийски градски съд.
С определение от 15.04.2019 г. по ч.гр.дело № 4877/2017 г. на ВКС, IV г.о. е отменено разпореждането от 03.08.2018 г., постановено по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната, поради неотстраняване на допуснати нередовности частна жалба с вх. № 10800/16.06.2017 г. на Ж. С. К. срещу протоколно определение № 1570/11.05.2017 г. по гр.дело № 2082/2015 г. и делото е върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по тази частна жалба.
С оглед на посочените факти съдът преценява, че производството по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд е висящо – не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Поради това не се установява, предпоставката, предвидена в чл.402,ал.2 ГПК – да не съществува причината, поради която е допуснато обезпечението. В случая обезпечителната нужда не е отпаднала, поради което молбата за отмяна на допуснатото обезпечение от Софийски апелативен съд с определение № 241/18.08.2015 г. по гр.дело № 2082/2015 г. следва да се остави без уважение, в какъвто смисъл е и извода на въззивния съд. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 2514/03.08.2018 г., постановено по гр.дело № 2082/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: