О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
гр.София, 14.02.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 890 описа за 2012год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.04.2012г. по гр.д.№3377/2011г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД..
Жалбоподателят К. /К./, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответниците С. Д. Л., М. Д. Л. и [фирма], чрез процесуалния си представител поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Контролиращата страна- П. на РБ в писмено становище поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил искането на К. /К./ с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/, за отнемане в полза на държавата на имущество с обща стойност 959685 лева, придобито от С. Л. и М. Л., лично и в качеството и на ЕТ “К. х- С. Л., М. Л.” за периода от 1990 г. – 2007 г..
Съдът е приел за установуно, че С. Л. се е вписал през 1998г. като [фирма] дейността на който е била прекратена през 2000г. През 1999 г. се е вписал като [фирма], а през 2006 г. е прехвърлил с продажба търговското предприятие на съпругата си М. Л., с която е сключил граждански брак на 03.12.2000г. видно от удостоверение за граждански брак № г. След продажбата на предприятието М. Л. осъществява търговска дейност като ЕТ “К. х- С. Л., М. Л.”.
Установено е, че с влязла в сила присъда № 265 от 04.06.2008 г., по н.о.х.д. № 101/2007 г. от Районен съд Сандански С Л. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.155, ал. 3, във вр. с ал. 2 НК за това, че през периода от месец януари на 2005 г. до 15.04.2005г., в съучастие с К. Т., систематически са предоставяли помещения – стаи от хотел „Л.”, находящ се в [населено място] на различни лица за полови сношения с користна цел. С решение, постановено по в.н.о.х.д. № 530/2008 г. на Окръжен съд Благоевград е изменена присъдата само в частта, отнасяща се до размера на наложеното на Л. наказание, като в останалата част е потвърдена.
Прието е, че влязлата в сила присъда по отношение на С. Л. е основание К. да образува производство за установяване на имущество, придобито от него преди брака, по време на брака и в качеството му на едноличен търговец преди и след прехвърляне на търговското предприятие.
Прието е, че от приложените доказателства се установява, че С. Л., в качеството му на едноличен търговец възмездно и по надлежния ред с нотариален акт на 19.07.2001 г. е придобил чрез покупко-продажба ПАРЦЕЛ . //, кв.46 /четиридесет и шести/ по регулационния план на [населено място], целият с площ от 1150 /хиляда сто и петдесет/ кв.м., ВЕДНО с построената в него триетажна масивна административна сграда, със застроена площ от 295 /двеста деветдесет и пет/ кв.м. Въз основа на Разрешение за строеж № г., издадено от С. последният е извършил преустройство на административната сграда в хотел, който на 05.05.2004 г. е бил въведен в експлоатация, като хотел с механа и кафе-бар.
Установено е, че с договор за покупко-продажба от 23.07.2001 г. Л., като едноличен търговец, е придобил правото на собственост върху имот пл. № с площ от 1190 кв.м., за който е отреден парцел, кв. по регулационния план на [населено място] за сумата от 2970 лв., с договор за покупко-продажба от 29.11.2002 г., е придобил правото на собственост върху пасище-мера с площ от 1375 кв.м., представляващо имот № , находящ се в м. „”, землището на [населено място] за сумата от 300 лв. и с договор за покупко-продажба от 06.06.2003 г., е придобил правото на собственост върху имот № с площ от 400 кв.м. по плана на [населено място] за сумата от 2965 лв.
Прието е, че преди брака Л. е станал собственик на лек автомобил марка „О. ”, а през 1999г. и на лек автомобил марка „”. В производството по делото са приети експертизи за оценка на леките автомобили, собственост на първия ответник и за оценка на недвижимите имоти, собственост на ответниците към датата на тяхното придобиване и към датата на оценката, като е изчислило стойността на разходите за преустройство на триетажната административна сграда в хотел. Съдът е приел, че при анализ на доказателствата по делото съпоставянето на стойността на приходите със стойността на разходите в различните варианти на заключения на вещи лица показва, че разлика е в полза на разходите.
От така установените доказателства съдът е направил извод за неоснователност на искането на К. за отнемане в полза на държавата на придобитото от ответниците имущество през проверявания период. Изложил е съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД следва да се отнеме всяко имущество на значителна стойност, придобито от лицата, осъдени с влязла в сила присъда за някое от престъпленията посочени в чл. 3 от цитирания закон, когато в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че е придобитото е свързано /пряко или косвено/ с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. Отсъствието само на една от първите три предпоставки е основание да се отхвърли искането по чл. 28 ЗОПДИППД, имащо характер на искова молба и очертаващо предмета на делото. Посочено е, че в разглеждания случай месец януари 2005 г. е началният момент на извършената от Л. престъпна дейност, която е продължила до 15.04.2005 г., а имуществото, което е придобил преди сключването на гражданския брак с М. Л. в лично качество и като едноличен търговец, както и имуществото придобито по време на брака и е включеното в търговското предприятие, е на значителна стойност по смисъла на параграф 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД и не е установен законов източник за придобиването му, но установеното по делото значително несъответствие между получените през проверявания период от ответниците правомерни доходи и направени разходи не дава основание да се приеме, че недвижимото и движимо имущество е придобито пряко или косвено от престъпната дейност, за която С. Л. е осъден от българския съд, поради което не подлежи на отнемане в полза на държавата. Това е така, защото цялото имущество е придобито в период от време, който предхожда началото на престъпната дейност, която е установена от наказателния съд със способите и средствата, предвидени в НПК. Съдът е счел, че не следва да се отнеме цялото имущество на осъденото лице, когато за придобиването му няма законен източник и от наличието на това обстоятелство във всички случаи следва да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, дори и да не е осъдено за нея с влязлата в сила присъда, инициирала производството по ЗОПДИППД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът е разрешил правни въпроси от значение за спора, а именно за това следва ли моментът на извършване на деянието, за което ищецът е осъден да се счита за момент на придобиване имущество от престъпна дейност и следва ли когато не е доказан законен източник за придобитото имущество да се счете за неоснователен иска, когато придобиването е станало преди началото на престъпната дейност, за която лицето е осъдено. Поддържа, че са налице всички основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на Апелативни съдилища, без отбелязване да са влезли в сила и и определения на състави на ВКС неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване.
При така установените данни по делото и с оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като на същите в решението на въззивния съд е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 25.04.2012г. по гр.д.№3377/2011г. на АС София.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдено заседание и призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: