3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 29.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1594/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. И. В. от [населено място] срещу определение № 10 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за отмяна на определение от 04.05.2007 г. по ч. гр. д. № 9475/2007 г. на Софийски районен съд.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно. Поддържа становище, че първият тричленен състав неоснователно се е позовал на Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на Върховен съд, без да съобрази, че то касае отменения Граждански процесуален кодекс и поради това е неприложимо към новата процесуалноправна уредба, съдържаща се в Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. и третираща по различен начин както възможностите за обжалване на въззивните решения, така и отмяната на влезли в сила решения.
Ответникът по частната жалба – Г. Т. Г. от [населено място] – моли за оставяне на същата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 15.03.2013 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от А. И. В. от [населено място] молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че същата е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. Застъпено е становището, че определението за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК /отм./ не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като в него не са преценявани въпроси, относими към материалното правоотношение между страните, както и че същото не може да бъде приравнено по правни последици на влезлите в сила решения, които подлежат на отмяна. Според съдебния състав, за молителката съществува възможност да защити правата си по исков ред, което изключва използването на извънинстанционния контрол. В тази връзка са съобразени задължителните указания по т. 2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на Върховен съд.
Настоящият състав споделя изцяло изложените в обжалваното определение мотиви за недопустимост на молбата за отмяна.
Както правната доктрина, така и съдебната практика /в т.ч. и задължителна такава – ППВС № 2 от 29.09.1977г./ приема, че предмет на производството по чл. 231 ГПК /отм./, чийто аналог понастоящем е чл. 303 ГПК, могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материалноправен спор, т. е. отмяната представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита.
В настоящата хипотеза посочените изисквания не са налице. Искането за отмяна касае акт, постановен в рамките на производството за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. С този акт не се разрешава материалноправен спор относно съществуване на вземането, поради което засегнатата от него страна разполага с възможността да защити правата си по общия исков ред. Ето защо, отмяната на същия по реда на чл. 303 ГПК е недопустима, както правилно е прието в обжалваното определение.
Неоснователно е твърденето на частната жалбоподателка за неприложимост на ППВС № 2/1977 г. Макар и създадена при действието на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г., цитираната задължителна практика е запазила значението си и след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. поради принципно непроменения характер на правната уредба на производството за отмяна на влезли в сила решения. Промяната в новата уредба касае само някои от основанията за отмяна и срока, в който такава може да бъде поискана, но не и съдебните актове, подлежащи на отмяна. За допустимостта на отмяната като средство за извънинстанционен контрол и съответно за приложимостта на посоченото пленумно постановление е ирелевантно и обстоятелството, че понастоящем е въведен различен режим за обжалване на съдебните актове.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: