3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№225
гр. София, 17.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 09 март , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
И. П.
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1849/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение № 39/19.02.2015 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №734/2014 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение № 31 от 15.08.2014 г., постановено по т.д. №12/2011 на ОС-Разград и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът по чл.74 ТЗ на Д. В. К. срещу дружеството-касатор за отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците на [фирма]-Т., проведено на 20.01.2010 г. за изключване на ищеца като съдружник в ответното дружество и за разпределение на дела му между останалите съдружници.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи чл.280 ал.1т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. В. К. в писмен отговор чрез процесуалния си представител изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е неоценяем намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен описания по-горе иск, решаващият въззивен състав е изложил следните съображения:
За да уважи иска за отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците на [фирма]-Т., проведено на 20.01.2010 г. за изключване на ищеца като съдружник в ответното дружество и за разпределение на дела му между останалите съдружници, въззивният съд е счел за установено по делото, че ищецът – съдружник в ответното дружество не е бил поканен, съобразно изискванията в чл.139 ал.1 ТЗ за участие в свиканото и проведено на тази дата ОС. Това е така, доколкото от приетите по делото заключения на графологичните експертизи и обясненията на експерта не се установява, че подписите на връчителя и свидетелите във връзка с установяване връчването на поканата при отказ на ищеца К. за участие в ОС от 20.01.2010 г. принадлежат на указаните в самата покана лица. Съдът се е позовал на това, че става въпрос за доказателствената стойност на частен удостоверителен документ, чиято автентичност е надлежно оспорена по реда на чл.193 ал.1 ГПК. В случая доказателствената тежест се носи от страната представила документа-т.е. от ответник , съгласно чл.193 ал.3, предложение последно ГПК, тъй като този документ не носи подписа на оспорващата го страна-т.е. ищеца. С оглед изложеното е прието, че не е спазена императивната норма в разпоредбата на чл.139 ал.1 ТЗ относно връчването на покана на ищеца за участието му в Общото събрание на съдружниците на [фирма]-Т., проведено на 20.01.2010 г., поради което и решението на за изключване на същия като съдружник в ответното дружество и за разпределение на дела му между останалите съдружници е отменено като противоречащо на закона .
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се формулират два въпроса : за задължението на съда да постанови решението си като обсъди всички доказателства и възражения на страните във връзка с липсата на автентичност на подписите на връчителя и свидетелите в поканата до ищеца и за доказателствената тежест при оспорване верността на частен документ без да е оспорена автентичността му.
Първият въпрос представлява по-скоро оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда, които оплаквания са предмет на преценка във фазата по разглеждане основателността на касационната жалба, а не по наличие на основания за допускане до касация, при което дискрецията е стриктно по критериите по чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК. Дори и да се приеме като правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, то по него липсва противоречие с посочените от касатора решения на ВКС по чл.290 ГПК: Р №92/07.09.2011 г. по т.д. № 478/10 на ВКС, Второ т.о. и Р №217/09.06.2011 г. на ІV г.о. , доколкото в настоящия случай са изложени достатъчно ясни мотиви относно това, защо съдът счита за недоказано, че ищецът е бил надлежно поканен да вземе участие в ОС на съдружниците на ответното дружество.
Вторият въпрос, за доказателствената тежест при оспорване верността на частен документ, без да е оспорена автентичността му е некоректно формулиран, поради което и не е обуславящ изхода по конкретния правен спор. Това е така, тъй като в конкретния случай от страна на ищеца е направено оспорване истинността на документа, което включва верността на съдържанието и автентичността на подписа. Именно в този аспект го е разгледал и се произнесъл въззивният съд, съобразно разпределение на доказателствената тежест по правилото на чл.193 ал.3, предложение последно ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не се дължи присъждане на разноски в полза на ответника по касационната жалба при липса на доказателства за реалната направа на такива.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 39/19.02.2015 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №734/2014 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.