2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
гр. София, 18.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 12.04 , през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №538 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на С. П. С. ЕГН: [ЕГН] срещу определение № 29096/09.11. 2017 г. по в.ч. гр.д. №8568/2017 на СГС,ГО, с което е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството па ЧЖ на същия жалбоподател срещу определение, постановено в съдебно заседание по гр.дело № 9105/17 на СРС, ГО,56 с-в , с което е отказано постановяване на неприсъствено решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което съдът оставя без разглеждане като недопустима и прекратява производството па ЧЖ на същия жалбоподател срещу определение, с което е отказано постановяване на неприсъствено решение, съдът се е позовал на преценка за това, че обжалваното пред него опхределение не попада в нито една от двете хипотези на чл.274 ал.1, т.т. 1 и 2 ГПК: същото не прегражда по-натъшното развитие на делото и за него липсва изрично уредена обжалваемост.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя констатациите и изводите на долустоящия съд по изложените в мотивите на обжалвания акт съображения.
Доводите на жалбоподателя, изложени в настоящата ЧЖ, за това, че при постановяване на неприсъствено решение, същото би подлежало на обжалване като преграждащо, от което следвало, че и определението за отказ от постановяване на такова подлежало на обжалване е абсолютно неоснователен, дори на чисто формално основание: съгласно чл.239 ал.4 ГПК, неприсъственото решение не подлежи на обжалване
Следователно напълно законосъобразен е изводът на съда в обжалваното разпореждане, че подадената до него ЧЖ срещу определението, с което е отказано постановяване на неприсъствено решение е недопустима.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 29096/09.11.2017 г. по в.ч. гр.д. №8568/2017 на СГС,ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.