3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
гр.София, 05.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6694 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. г. п. против решение № 5777 от 28.07.2014 г., постановено по гр. д. № 10860 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ІV „В” състав, с което е потвърдено решение № І-33-59 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 13436 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, І гражданско отделение, 33 състав, за осъждане на П. на Р. Б.да заплати на Г. В. З. 3 000 лв. обезщетение на основание чл.2, т.2, пр.1 във вр. с. чл.4 от ЗОДОВ.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Какъв е начинът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и следва ли решаващият съд да обсъди всички конкретно съществуващи обстоятелства с оглед точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД? По този въпрос обжалваното решение противоречи на т.2 на ППВС № 4 от 1968 г., на т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК и т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК. Налице е и противоречива съдебна практика, отразена в решения № 539 от 2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г. на ІІІ ГО, № 37 от 2009 г. по гр. д. № 5367/2009 г. на І ГО, , № 322/2008 г. по гр. д. № 1726/2007 г. на І ГО, № 29 от 5.3.2012 г. по гр. д. № 170 от 2011 г. на ІІІ ГО, № 49 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 697/2010 г. на ІІІ ГО, № 62 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1065/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС.
2. Има ли задължение въззивният съд да се произнесе по доводите и възраженията на ответника, свързани с предмета на спора, респективно-предмета на въззивното обжалване? В случая това са възраженията и доводите на ответника, свързани със свидетелските показания, доказването на причинно-следствената връзка между вредите и незаконното обвинение и съответно установяване и доказване на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на І ГО на ВКС и решение № 60 от 5.6.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на ІV ГО на ВКС.
Ответникът по жалбата Г. З. счита че решението на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство, определено при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С постановление от 16.06.2006 г. на СРП е образувано наказателно производство срещу Г. В. З. за престъпление по чл.311, ал.1, т.1 от НК, а с присъда от 13.03.2010 г., влязла в сила на 8.11.2010 г., той е бил признат за невиновен за това, че като нотариус на 22.06.2001 г. е удостоверил невярно обстоятелство- личното явяване и поставяне на подписа от страна на Б. Г. А. в графа „продавач” в договор за покупко-продажба на МПС. Софийският районен съд е констатирал, че в резултат от наказателното производство Г. З. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, стрес, затруднена комуникация с близките му хора, тревожност за материалното му благополучие и му е присъдил 3 000 лв. обезщетение. В останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лв. първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки за недоказано, че хипертонията и кожното заболяване на ищеца са причинени от наказателното производство, като е взел предвид също, че ищецът има две влезли в сила присъди по други наказателни дела. Въззивният съд е обсъдил изложените в жалбата на прокуратурата възражения относно недостоверността на свидетелските показания, но ги е отхвърлил като несъстоятелни. Съобразил е периода от време, през който са били предприети действия на наказателно преследване, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение и е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Така постановеното решение на въззивния съд съответства на указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания и на решение № 549 от 9.08.2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, според което съдът трябва да се съобрази с продължителността на наказателното преследване и на постановената мярка за неотклонение, както и с тежестта на престъплението, за което е бил обвинен ищецът. Няма противоречие между обжалваното решение и решения № 49 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 697/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и № 29 от 5.03.2012 г. по гр. д. № 170/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, тъй като въззивният съд се е позовал на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства и е намалил обезщетението, съобразявайки, че ищецът е бил осъждан за други престъпления. Неимуществените вреди са били доказани чрез обективирани психични преживявания-чрез възприятията на разпитаните по делото свидетели, поради което няма колизия между обжалваното решение и решение № 62 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1065/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС. Следователно по първия въпрос касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Въззивният съд се е произнесъл по повдигнатите във въззивната жалба доводи на Прокуратурата, поради което и вторият въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
При този изход на спора касаторът дължи на Г. В. З. 330 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5777 от 28.07.2014 г., постановено по гр. д. № 10860 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ІV „В” състав.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Г. В. З., ЕГН [ЕГН], сумата 330/триста и тридесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: