О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 15.03. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Ч. С. лова
Г. Г. а
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1610/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от З. “П” с. Б., Община Е., чрез адвокат А от АК гр. Я., срещу въззивното решение № 132 от 14.07.2009 г. по в. гр. д. № 233/09 г. на кия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата 1 295 лева, съставляваща равностойността на движими вещи. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация “Я” ЕООД гр. Я. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
За да отхвърли предявения при условията на последващо обективно евентуално съединяване иск за паричната равностойност на унищожени и отчуждени вещи – предмет на първоначално предявения иск по чл. 108 ЗС, окръжният съд счел за основателно правопрекратяващото възражение на ответника за изтекла погасителна давност. Приел, че 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД е започнал да тече от 20.01.2003 г., когато ответникът придобил собствеността върху търговското предприятие на едноличния търговец, получил спорните вещи, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, и е изтекъл преди предявяването на иска по чл. 57, ал. 2 ЗЗД на 21.01.2009 г., както и на иска по чл. 108 ЗС на 17.10.2008 г.
Касационното обжалване следва да се допусне по определящия изхода на делото материалноправен въпрос за началния момент, от който започва да тече давностният срок по заявения като евентуален иск за парично вземане при съединяване на иск за ревандикация по чл. 108 ЗС с искане за присъждане на равностойността на вещите, ако те не са налице. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона в специфичната хипотеза на посоченото съединяване на искове.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 132 от 14.07.2009 г. по в. гр. д. № 233/09 г. на Я. кия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата 1 295 лева, съставляваща равностойността на движими вещи.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 26.00 /двадесет и шест лв. и 00 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на таксата, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: