О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 15.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1551/2019 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№6580/09.11.2018 г., подадена от ищеца Б. Я. М. от [населено място], приподписана от адв. А., против въззивно определение №342/30.9.2016 г. по ч.гр.д.№357/2016 г. по описа Ямболския окръжен съд, ТК, 15 състав, с което е потвърдено определение №1361/05.7.2016 г. по гр.д.№1750/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на иска.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество -неоснователна, поради следните съображения:
„Производството пред Ямболския районен съд е по реда на чл. 124 ал. 4 ГПК.
Производството по гр.д. № 1750/2016 г. по описа на Ямболския районен съд е образувано по искова молба на ищеца Б. М. с предмет „инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК“ за установяването неистинността на документ – молба от ищеца Б. М. до ответника „Топлофикация София „ЕАД .
В същият съд е висящо друго дело – гр.д. № 605/2016 г., образувано по искова молба на „Топлофикация София „ ЕАД срещу Б. М., с правно основание чл.415 ал.1 ГПК. По това дело ответникът Б. М. е оспорил по реда на чл.193 ал.1 ГПК истинността на същия документ с оглед установяване съществуването или несъществуването на спорното правоотношение от което зависи изцяло или отчасти изхода на делото.
В разпоредбата на чл. 193 ал.1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори доказателствената сила на документа, който е представен по делото-формалната доказателствена сила на подписан частен документ. С установяване на неистиността на документа в резултат на оспорването по чл.193 ал.1 ГПК се решава със сила на присъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документа по реда на чл.193 ал.1 ГПК представлява в същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ. В този смисъл т.р. 5/2012 г. на ОСКТК на ВКС.
Ето защо, след като ответникът Б. М. е направил своевременно искането си за установяване на неистиността на документа по реда на чл.193 ал. 1 ГПК, както правилно е приел и районният съд, той губи правния интерес да завежда друг иск, респ. такъв по чл.124 ал.4 ГПК, за установяване истинността на същия този документ.
Поради недопустимост на установителния иск, предмет на разглеждане на по късно образуваното, гр.д. № 1750/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, производството по делото правилно е било прекратено.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател се моли да се допусне до касационно обжалване въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се поставят следните правни въпроса: 1.Допустим ли е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр. 1 ГПК, ако ищецът е упражнил процесуалното си право да оспори истинността на представен документ по основното дело, по което той е представен и по този начин да постави началото на производство по чл.193-194 ГПК по същото, но ответната страна се е отказала да се ползва от оспорения документ, поради което не е открито производство по чл.193 ГПК, а освен това ищецът извежда правния си интерес от възможността истинността на документа има значение за други правоотношения между страните ?, 2. Задължен ли е въззивният съд, съгласно чл.271, чл.272, във връзка с чл.236, ал.2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните или посочените правни норми на ГПК са с отпаднала сила и не следва да бъдат прилагани от съдилищата ? Задължително ли е за съдилищата ТР №6/15.01.2019 г. по ТД №6/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изречение второ ГПК ?, 3. Когато съдът постанови съдебен акт, чиято аргументация по никакъв начин не показва защо доводите на другата страна н са взети предвид, т.е. тези аргументи не са оборени, но съдебният акт е в обратния смисъл, то този съдебен акт опорочен ли е на основание липса на мотивация ?, 4. Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване се сочи правната норма на чл.280, ал.2 ГПК.
Сочи се практика ВКС.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима. Въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По първия от поставените въпроси обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не е налице обсъждане на хипотезата, визирана във въпроса, а от друга страна, по делото липсват каквито и да е доказателства, установяващи, че по гр.д.№605/2016 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД – София, се е отказал да се ползва от оспорения документ. Поради това правилно е приложено ТР №5/2012 от 14.11.2012 г. по тълк.д.№5/2012 г. на ВКС ОСГТК.
Обжалваното определение не следва да бъде допуснато и по втория и третия от поставените въпроси, тъй като както в мотивите на въззивния съдебен акт, така и в наведените оплаквания във въззивната частна жалба не са налице основания за даване на отговор по тях.
По въпроса за наличие на основание по чл.280, ал.2 ГПК, обжалваното решение също не следва до бъде допуснато до касационно обжалване.
Соченото основание не е налице. В основанието по чл..280 ал.2 ГПК (ЗИДГПК – ДВ бр.86/2017г. в сила от 31.10.2017г.) е въведено понятието „очевидна неправилност” (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото решението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК).
Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Само посочването на обстоятелството, че за нарушени правилата на формалната логика, без да се посочи в какво точно се изразява това, не дава основание на съда да приеме, че е налице основание за допускане на въззивното решение за касационно обжалване.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №342/30.9.2016 г. по ч.гр.д.№357/2016 г. по описа Ямболския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: