1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 19.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5724/2015 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез пълномощник адв. Д.М. срещу решение №294 от 01.07.2015г по гр.дело № 1309/2015г. на Окръжен съд – Стара Загора съд, с което в обжалваната част, по отношение законосъобразността на наложено на ищеца в трудовия спор наказание „дисциплинарно уволнение” ,е потвърдено решение №213 от 09.03.2015г на РС Стара Загора за неговата отмяна .
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Формулиран е въпрос за изискванията , обуславящи правилното приложение на чл. 193 КТ. Налице е противоречие с реш. № 205/2010 по гр.д № 267/2009 на ВКС .
В отговор ответникът по жалбата М. К. В. оспорва основанието за допускане до касационно обжалване , тъй като конкретен правен въпрос не е посочен Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението е фомулиран твърде общ въпрос, като не се пояснява коя от разпоредбите на чл. 193 ,ал. 1 – 3 КТ и съответно кое от изискванията ,обуславящи правилното приложение на закона има предвид касатора. Съответно, неподрепен с никакви съображения е и доводът за противоречие с цитираната практика на ВКС.
В случая по делото дисциплинарното наказание е било наложено на ищеца за пет различни нарушения , като работодателят е поискал обяснения само по две от тях, а по останалите безспорно не е поискал обяснения и не е изслушал работника преди да наложи наказанието
Въззивният съд не се е позовал на формалното основание по чл.193, ал.2 КТ за да отмени оспорваното дисциплинарно уволнение , а е разгледал спора по същество касателно нарушенията,за които обяснение е било поискано. На свой ред по същество е приел , че те не са извършени. При тези обстоятелства оспорваното от работодателя разрешение на въззивния съд няма връзка с отговора на правен въпрос , даден в приложеното реш. № 205/2010 по гр.д № 267/2009 на ВКС.Обосновка на основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК също липсва в изложението , но по-същественото е, че въпросът не е конкретен и свързан с решаващите изводи на съда , в решаваща за изхода на делото насока ,което е общо изсикване по чл. 280 ал.1 ГПК.
Поначало се дължат разноски на ответника по жалбата , но ако е доказано плащането им .В приложения договор за правна помощ адвокатско възнаграждение е посочено като уговорено , не като платено .Няма и списък на разноските , отделно приложен, или като част от съдържанието на депозирания отговор. Поради това разноски на ответника по жалбата не се присъждат (ТР №6/2012 по т.д № 6/2012 ОСГТК , т.1)
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №294 от 01.07.2015г по гр.дело № 1309/2015г. на Окръжен съд – Стара Загора
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .