О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 24.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1183/2014год.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. И. П. срещу определение № 367 от 12.10.2013год. по в.ч.гр.д.№ 480/2013год. на Апелативен съд – [населено място], с което е оставена без разглеждане частната му жалба с вх.№9614 от 03.10.2013г. против определение от 09.08.2013г. на ОС – [населено място], постановено по гр.д.№196/2011г., с което е отменено протоколно определение по същото дело от 26.10.2011г. и е оставено без уважение искането на ищеца З. К. С. за привличане на [фирма] като трето лице помагач на нейна страна, и срещу определение 20.09.2013г. по гр.д.№196/2011г., с което [фирма] е конституиран като ответник наред с първоначалния такъв .
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се становище, че съдът е обосновал неправилен извод за липса на правен интерес от обжалване на определението от 09.08.2013г., както и, че му е нарушено правото на защита. Предвид изложеното счита, че частната жалба не е недопустима и иска отмяна на атакуваното определение.
Ответниците по частната жалба З. К. С. и [фирма] не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Съображенията за това са следните:
Настоящият състав намира за законосъобразна преценката на въззивния съд, че са налице предпоставките за оставяне на подадената частна жалба без разглеждане като недопустима.
Производството по гр. д. № 196/2011 година на Окръжен съд – [населено място], е образувано въз основа на предявен от З. К. С. иск по чл.26 ал.2 ЗЗД против П. И. П. за прогласяване нищожността на сключен между последния и [фирма] договор за заем, обезпечен с договорна ипотека. С исковата молба е направено искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да се конституира като трето лице – помагач на З. К. С. [фирма]. С протоколно определение от 26.10.2011година по гр. д. № 196/2011 година на Окръжен съд – Велико Търново, направеното от З. К. С. искане за привличане на [фирма] като трето лице-помагач е прието за основателно. С определение от 09.08.2013 година по гр. д. № 196/2011 година Окръжен съд – Велико Търново, е приел, че неправилно е допуснал привличането на дружеството като трето лице помагач на страната на ищеца, тъй като ответникът и дружеството като страни по оспорваната сделка са необходими задължителни другари в процеса. Поради това е отменил определение от 26.10.2011година по същото дело, с което е допуснато привличане на [фирма], [населено място], като трето лице – помагач на ищцата З. К. С. и е отхвърлил искането на последната за привличане на [фирма], [населено място], като трето лице -помагач. С определение от 20.09.2013 година по същото дело [фирма] е конституирано като ответник по предявения от З. К. С. иск наред с ответника П. И. П..
За да остави без разглеждане подадената частна жалба в частта й, насочена против определението от 09.08.2013г., като процесуално недопустима, съставът на ВТАС е съобразил, че правен интерес да атакува определението, с което се отказва привличането на дружеството като трето лице помагач има само страната, която е искала последното. Този извод на съда е законосъобразен по следните съображения:
Привличането на трето лице – помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. Конституирането на трето лице – помагач има за цел да обвърже третото лице – помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението /чл. 223, ал. 2 ГПК/. При недопускане на трето лице – помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по спора решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна. Поради това единствено страната, чието искане не е удовлетворено с отказа да се допусне привличането на подпомагаща страна има правен интерес да обжалва този отказ. Това право е изрично уредено с нормата на чл.220 изр.2 ГПК. Атакуваното определение не рефлектира в правната сфера на касатора и не се отразява на неговото процесуално поведение в процеса, поради което той няма интерес да го обжалва. Поради това и като е съобразил, че от страна на ответника П. не е заявявано искане за привличане на дружеството като трето лице помагач в процеса, обосновано и правилно въззивният съд е приел, че за ответника П. липсва правен интерес да атакува определението, с което искането на ищцата е оставено без уважение. Изложеното е достатъчно, за да се обоснове извод за недопустимост на частната жалба, насочена срещу определението от 09.08.2013г.
За да остави без разглеждане подадената частна жалба и в останалата й част, насочена против определението от 20.09.2013г., като процесуално недопустима, съставът на ВТАС е съобразил, че определението на първоинстанционния съд, с което е конституиран нов ответник наред с първоначалния поради наличие на задължително необходимо другарство, не е от кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, които подлежат на самостоятелно обжалване. Този извод е законосъобразен по следните съображения:
Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежат на обжалване определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и тези, изрично посочени в закона. Определението, с което се конституира нов ответник, не прегражда развитието на спора (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). В случай, че първоинстанционният съд неправилно е конституирал страна или е отказал да стори това, проверката за процесуална законосъобразност на действията е в рамките на въззивния контрол на самото решение, ако то бъде обжалвано. Поради това, самостоятелното обжалване на такова определение е лишено от правен интерес.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 367 от 12.10.2013год. по в.ч.гр.д.№ 480/2013год. на Апелативен съд – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: