О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
Гр. София, 18.03.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 843/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. – П. ПРОДАЖБИ АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] против решение № 349/08.12.2014 г. по т.д.№ 521/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 496/21.05.2014 г. по т.д.№ 2064/2013 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Т. ЦЕНТЪР О. [населено място] с ЕИК[ЕИК] не дължи на касатора сумата 134 345.33 лв. – цена по справка за корекция № 29574 на потребено количество ел. енергия за периода 20.02.2013 г. – 24.07.2013 г., съобразно дебитно известие № [ЕГН] от 16.10.2013 г.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно, като страда от всички визирани пороци в чл.281 т.3 ГПК. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което отрицателният установителен иск да бъде изцяло отхвърлен, ведно с присъждане на съдебно-деловодните разноски за всички инстанции.
Допускане до касационно разглеждане на обжалваното решение се претендира при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следния въпрос: „Когато към датата на проверката на средството за търговско измерване и на начисляване на корекционната сума за ползвана ел. енергия са в сила изменението на чл.83 т.6 ЗЕ, считано от 17.07.2012 г. и ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР, обн. ДВ бр.38 от 2007 год., налице ли е правно основание за доставчика на електрическа енергия да начислява сума за коригиране на ползвана ел. енергия?”. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК се моли и касационният съд да даде отговор по реда на чл.290 ГПК и на въпроса: „При безспорно установено въздействие върху средството за техническо измерване, водещо до неизмерване на ел. енергия, както и установено реално потребление на абоната за исковия период, надвишаващо отчитаното такова, следва ли да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за този период?”.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор против нея.
За да се произнесе в рамките на настоящото производство, с оглед инвокираните доводи по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да счете, че искът с правно основание чл.124 ал.1 ГПК е основателен, съставът на Варненския апелативен съд е формирал следните решаващи изводи:
След изменението на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, приложимо към процесния исков период, законодателно е уредена възможността за едностранна корекция на сметка за ползвана ел. енергия за минал период от време, съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ – ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР. Надлежното упражняване на това право обаче може да се осъществи единствено въз основа на посочените правила, регламентиращи случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и приложимата корекционна методика. Към момента на постановяване на решението ДКЕВР е приела съответни Правила за измерване на количеството електрическа енергия, на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г., но те имат действие занапред и са неприложими за процесните правоотношения. Неприложими са и предходните правила, приети с решение на ДКЕВР от 10.04.2007 г. /ДВ бр.38/11.05.2007 г./, понастоящем отменени. Действително, според разпоредбата на § 199 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г./ до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите административни актове по ал.1, или до привеждането им в съответствие с този закон, се прилагат действащите такива, доколкото не противоречат на закона. ПИКЕЕ /отм./ обаче не уреждат дължимото поведение в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена енергия, в какъвто смисъл е изискването на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ в настоящата си редакция, а препращат към договора за покупко-продажба на ел. енергия, т.е. към ОУ ДППЕ, която препратка противоречи на закона. По тези съображения е прието, че по отношение на Е. – П. ПРОДАЖБИ АД не съществува правна възможност да приложи методиката за корекция по чл.38 ал.3 т.3 от ОУ ДПЕЕЕМ, както е процедирано в случая.
На следващо място въззивният съд е изложил мотиви, че съобразно заключението на назначената по делото СТЕ не е налице неотчитане от измервателната схема на средството за техническо измерване, въпреки установеното вмешателство /монтирано устройство за дистанционно управление/ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия, т.к. електромерът работи извън класа си на точност само в отчета на един единствен показател – реактивната енергия, и то при продължително включване на устройството. Реактивната енергия от своя страна се отдава обратно в мрежата и подлежи на заплащане като мрежова услуга, а не като доставка на активна енергия. При извършената корекция това не е съобразено, тъй като самата методика на корекцията по ОУ не е пригодена за коригиране на реактивна енергия. Поради което са споделени изводите на първата инстанция, че по делото липсват данни за вмешателство, което да даде отражение върху отчета на активната енергия, както и не са налице нарушения на задълженията на ползвателя на ел. енергия, разписани в чл.16 от ОУ на доставчика.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази разясненията в ТР № 1/2009 г. на ВКС – ОСГТК от 19.02.2010 г., намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Към настоящия момент е налице трайно установена задължителна практика на ВКС, изразена в решение № 115/20.05.2015 г. по гр.д.№ 4907/2014 г. на ІV ГО, решение № 164/02.03.2016 г. по т.д.№ 2446/2014 г. на ІІ ТО и др., съгласно която за времето от 17.07.2012 г. /влизане в сила на изменението на ЗЕ, ДВ бр.54/2012 г./ до 16.11.2013 г. /влизане в сила на ПИКЕЕ, ДВ бр.98/2013 г./ не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатираното неточно отчитане или неотчитане на доставената енергия, като за този период остава актуална постоянната практика на ВКС до изменението на ЗЕ. Същата е в смисъл, че корекцията на потребеното количество ел. енергия за минало време е допустима, когато отклоненията в показателите на СТИ се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване /неизмерване/ и е съобразена реално консумираната електрическа енергия за миналия период. В подобен смисъл е и практиката в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК с №№ 111/17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/2014 г. на І ТО, 173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ІІ ТО и 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г на І ТО, съгласно която с изменението на ЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г./ законово основание за коригиране на сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребена ел. енергия съществува, но само ако снабдителят е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
Наличието на задължителна практика, попадаща в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставения от касатора първи въпрос /налице ли е законово основание за извършване на едностранна корекция на сметки за ползвана ел. енергия за минал период от време след изменението на ЗЕ и при действие на заварените ПИКЕЕ /отм.//, изключва възможността по него да бъде допуснато касационно обжалване с оглед соченото от касатора допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – като значим за точното прилагане на закона и развитието на правото. От друга страна, от решаващите мотиви на въззивния съд е видно, че те са в съответствие с цитираната практика по чл.290 ГПК.
Вторият формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос не отговаря на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК – да е правен и да е обусловил крайния изход от спора. В хипотезата му се съдържат факти, които въззивният съд не е преценил, че са осъществени, а именно – наличието на такова въздействие върху СТИ, което да води до неизмерване на ползваната от ищеца електрическа енергия. Липсата на формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касация.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, съставът на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 349 от 08.12.2014 г. по т.д.№ 521/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: