О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
[населено място], 28.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 19 февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №392 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба от страна на „Сивар“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] против определение № 3391/05.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4691/2018 г. на Софийски апелативен съд.
От страна на синдика на „Меком“ АД /н./, гр. София, не е постъпил писмен отговор на ЧКЖ.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
С обжалваното определение на АС- София е потвърдено разпореждане № 7736/07.06.2018 г. по т.д. № 3307/2017 г. на СГС,VІ-21 с-в. С последното исковата молба на „Сивар“ ЕООД по иск с правно основание чл. 694 ал.1,т.1 ТЗ срещу обявеното в несъстоятелност дружество„Меком“ АД /н./, което няма вписан законен представител, е върната, поради невнесен от страна на ищеца депозит за особен представител по чл. 29, ал. 2 ГПК на ответника и производството е прекратено. Изложени са съображения, че съгласно чл.635 ал.3 ТЗ в производство по иск по чл.694 ТЗ, длъжникът-търговско дружество в несъстоятелност, следва да участва като страна, представлявано от своите органи. При липса на такива, вписани в ТР, следва да се назначи особен представител по чл.29 ал.2 ГПК. Ето защо, невнасянето на определения депозит за особен представител от страна на ищеца, след като това му е изрично указано, представлява основание за връщане на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, са формулирани въпросите: 1. „Приложим ли е институтът на особеното представителство за юридическите лица?“, 2. „С прекратяването на ликвидацията на основание чл. 272а, ал. 1 ТЗ чрез влизане в законна сила на решение по чл. 630 ТЗ назначеният ликвидатор продължава ли да представлява несъстоятелния длъжник при условията на чл. 635, ал. 3 ТЗ в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ, като единствен законен представител на търговеца или търговецът оставя без законен представител по тези производства?“, 3. „С прекратяване на представителната власт на органите на длъжника от съда по несъстоятелността прекратява ли се автоматично и представителната власт на упълномощения адвокат да представлява несъстоятелния длъжник в производствата по чл. 694 ТЗ или даденото пълномощно продължава да действа до заличаване на дружеството – чл. 41, ал. 1, предл. посл. ЗЗД по отношение на представителството в производствата по чл. 694 ТЗ?“, 4. „Дължат ли се предварително разноски от ищеца в производството по чл. 694 ТЗ с оглед разпоредбата на чл. 694, ал. 7, изр. трето от ТЗ?“ и 5. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?“. Въпроси трети и четвърти са обосновани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а въпроси първи, втори и пети са обосновани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на първият въпрос се твърди противоречие с решение № 803/13.01.2011 г. по гр.д. № 1236/2010 г. на III г.о. ВКС и решение № 100/08.05.2013 г. по гр.д. № 2030/2013 г. на III г.о. ВКС. Вторият въпрос частният касатор счита, че е решен в противоречие с определение № 457/03.08.2015 г. по ч.т.д. № 1473/2015 г. на II т.о. на ВКС. По петия процесуалноправен въпрос се твърди наличие на противоречие с възприетото с решение № 210/15.08.2014 г. по гр.д. № 6605/2013 г. на IV г.о. ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на II т.о. ВКС, решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на I г.о. ВКС, решение № 127/05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на IV г.о. ВКС, решение № 68/24.04.2013 г. по т.д. № 78/2012 г. на II т.о. ВКС, решение № 60/05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г. на IV г.о. ВКС, решение № 166/15.07.2013 г. по гр.д. № 1285/2012 г. на III г.о. ВКС, решение № 15/23.01.2017 г. по т.д. № 2388/2014 г. на II т.о. ВКС, решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г. на II т.о. ВКС, решение № 3/15.03.2016 г. по гр.д. № 2526/2015 г. на III г.о. ВКС.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело: включен е в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля . С оглед на изложеното, първият правен въпрос се явява обуславящ изхода по спора , но не налице допълнителният селективен критерий по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като посочените решения касаят различна от настоящата хипотеза на особено представителство – тази по чл. 47 ал. 6 ГПК, а не тази по чл. 29 ал. 2 ГПК.
Вторият въпрос не е обуславящ изхода по спора, доколкото в случая, към момента на произнасяне от съда и понастоящем, липсва изобщо назначен ликвидатор / заличено обстоятелство от 07.06.2016г., съобразно справка в ТР/, поради което и отговорът на така поставения въпрос не би довел до промяна в крайния резултат по спора.
Третият поставен въпрос не отговаря на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1, т. 3 ТЗ, посочен от касатора. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква конкретно формулираният правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г.. В случая не е посочена приложима неясна или непълна норма, за която да е налице необходимост от тълкуване. Посоченият текст на чл.41 ал. 1,предл.последно ЗЗД е достатъчно ясен и евентуалните доводи от него са в полза на разрешението, което е дал въззивният съд в обжалваното определение .
Четвъртият въпрос не е обуславящ изхода по спора, тъй като решаващият извод на съда е основан на субсидиарното прилагане, съгласно чл.621 ТЗ, на общите процесуални разпоредби на ГПК / чл. 29 ал. 2 пр. второ ГПК/, а не на чл.694, ал.7 ТЗ.
Отговорът на последния въпрос в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК не би обусловил изход по спора различен от дадения с обжалваното определение, тъй като предполага процесуални нарушения, каквито не са налице в случая: въззивният съд се е произнесъл по всички релевантни възражения, наведени от частния касатор в частната му жалба. Следователно, обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
С оглед изложеното определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, ВКС, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3391/05.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4691/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: