О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
Гр. София, 15.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 06.02.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Т. д. № 1989/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на ЗК ЛЕВ ИНС АД гр. София чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 585 от 12.03.2018 г. по в. т. д. № 3099/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав. С него е обезсилено решение № 471 от 07.03.2017 г., постановено по т. д. № 5464/2015 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VI-1 състав, с което са били отхвърлени исковете на касатора срещу ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ ЕООД гр. София, както следва – за заплащане на сумата 155 649.39 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение по чл.16 ал.3 от Рамков застрахователен договор № 000-9-286/0011076 и застрахователна полица № 000-8-144/U1/08-00230 за прехвърляне собствеността върху л.а. АУДИ КЮ7 с рег. [рег.номер на МПС] , на основание чл.79 ал.1 ЗЗД и за заплащане на лихва за забава от 53 622.08 лв. за периода от 11.04.2012 г. до 27.08.2015 г., на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, и производството по делото е прекратено като недопустимо.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и практиката на ВКС, и се моли за неговата отмяна. Оспорва се решаващият извод на съда, че с първоинстанционното решение е налице произнасяне по вече разрешен в предходно исково производство правен спор, решението по което е влязло в законна сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на допускане на касационно обжалване се основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по следните въпроси: При застраховано вземане по договор за лизинг до края на срока на договора, настъпилото прекратяване на договора за лизинг би ли довело до намаляване на размера на отговорността на застрахователя за тази част от лизинговите вноски, които са дължими до момента на прекратяване на лизинговия договор; В този случай, при заплатено обезщетение до края на лизинговия договор и при липса на уведомяване за прекратен лизингов договор, дължи ли застрахованото лице обезщетение на застрахователя за получена недължима парична сума; Пазарната цена на лек автомобил съизмерима ли е със стойността на застрахованото вземане по договор за лизинг.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. На първо място, от касатора не е формулиран правен въпрос, който да е обусловил изводите на съда и съответно да има значение за решаването на делото, а на следващо – касаторът само формално се е позовал на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е съпоставил основанията за предявяване на настоящата искова претенция, както и предмета на спора, разрешен с влязлото в сила между същите страни решение № 1668 от 10.10.2013 г. по гр.д.№ 5889/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-14 състав. В резултат на извършената преценка е приел, че ответникът по това приключило дело, а именно ЗК ЛЕВ ИНС АД, се е бранил със същите възражения, които сега съставляват основания на исковата му молба и които в предходното исково производство изрично са били счетени за неоснователни. Поради това е заключил, че тъй като възражението е било разгледано и отхвърлено от съда по гр.д.№ 5889/2012 г. на СГС, то се обхваща от силата на пресъдено нещо на постановеното по това дело решение и спорът не може да бъде пререшаван, независимо от различната му правна квалификация.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, поради следното:
Съобразно указанията, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото селективно основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторът следва в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ясно и точно да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и обусловил постановения от него краен резултат, но не и правилността на решението, с оглед конкретните данни по делото. Съставът на касационния съд няма правомощия сам да извежда този въпрос въз основа съдържанието на жалбата и/или изложението, т.к. има съществена разлика между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281 т.3 ГПК, която следва да бъде съобразена от страните при предприемане на обжалването. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. В настоящия случай в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани въпроси, които въззивният съд не е разглеждал. Поради това същите не могат да се квалифицират като обуславящи решаващата му правна воля и оттам – да са значими за резултата по конкретното дело. Видно е, че въпросите са относими изцяло към съществото на спора, по който обаче въззивният съд не се е произнасял, предвид формирания извод за недопустимост както на обжалвания пред него съдебен акт, така и на исковете, по които той е бил постановен.
С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 585 от 12.03.2018 г. по в. т. д. № 3099/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: