Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 07.06.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 1823 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 , ал.2 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Т. Й. Д., чрез пълномощник адв. И. Ж. от АК Д. , срещу разпореждане №175 от 10.03.2016г на Варненски апелативен съд, намерил за недопустимо искането на жалбоподателката за възстановяване на срок поради особени непредвидени обстоятелства по реда на чл. 64 ГПК . Срокът е бил даден от Варненски апелативен съд за изправяне на нередовности на постъпила частна жалба вх.№ 446/21.01.2016г и като е констатирал пропускането му , с разпореждане №356 от 24.02.2016г по ч.гр.д. № 494/2015г на Варненски апелативен съд е върнал частната жалба .След съобщаване на разпореждането за връщане , жалбоподателката Д. е узнала за пропускането на срока и е поискала възстановяването му с молба вх. № 1571 от 08.03.2016г. Същевременно е депозирала и частна жалба с вх. №1567 от 08.03.2016г срещу разпореждането за връщане,по която е образувано производство по ч. гр.д № 1822/2016г на ВКС ІІІ г.о. В частната жалба се оспорва , че срокът е пропуснат .
Частната жалбоподателка поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане . Искането е допусимо молбата за възстановяване на срока не е обусловена от други актове и следва да се преценява самостоятелно . Срокът за отстраняване на нередовности е бил веднъж продължен по нейно искане , но като не е получила съобщение за това , страната е считала, че удълженият срок не започва да тече докато не бъде съобщено разпореждането по чл. 63 ал.1 ГПК. И в удължения срок непредвдените обстоятелства са били налице , страната не е могла да ги преодолее , за да организира защитата си. Нейният защитник по делото е преустановил дейността си като адвокат .
Частната жалба е постъпила в срок , от легитимирано лице и е допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК .
По същество е основателна .
Въззивният съд е оставил без разглеждане молбата за възстановяване на срок като е счел ,че не е компетентен по нея .В обосновка е изтъкнато вече постановеното от този съд разпореждане №356 от 24.02.2016г за връщане на касационната частна жалба , поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовности ,а молителката иска възстановяване на срока за изпълнението им.
Съображенията на въззивния съд , че е некомпетентен да разгледа молбата , са неправилни . Съобразно разпоредбата на чл.66, ал.1 ГПК молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие. Оттук следва, че компетентен да разгледа молбата за възстановяване на пропуснатия срок за за изпълнение на указания по отстраняване на нередовности при обжалване пред по-горна инстанция е Апелативен съд [населено място]
Молбата за възстановяване на срок е допустима, изхожда от легитимирана страна в процеса , при правен интерес за нея срокът да бъде възстановен , независимо че съдът вече е постановил отрицателните последици от пропускането му Молбата следва да бъде разгледана,независимо дали преграждащото разпореждане е влязло в сила. Не е пречка пред допустимостта на производството по чл. 64 и сл. ГПК обстоятелството ,че страна е обжалвала разпореждането за връщане и оспорва констатацията за пропускане на срока, или правните последици . Съгласно чл. 64, ал. 3 ГПК е предвидено молбата за възстановяване на пропуснат срок да се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му, но при липсата на регламентирана процедура за съобщаване за пропускането на срок, приема се, че съобщението за предприетите от съда следващи процесуални действия има това значение , като по този начен страната узнава за пропускането на установен от закона или определен от съда срок. (опр.№496/2012г по ч.гр.д №454/2012 ІІ г.о, опр. № 277/2010 по ч.гр.д.№ 273/ 2010 ІV на ВКС ). Най- често, както и в случая , това е съобщаването на преграждащия акт.
Обстоятелствата по чл. 64 ал.3 ,предл. второ ГПК също не се преценяват по реда на процесуалните предпоставки. Законът придава значение на предвидимостта ,затова изключва възможността за възстановяване на срок при конкретна, а не абстрактна възможност за продължаването му . Абстрактна е правната възможност да се иска от съда продължаване на срока във всеки един момент , след като същият е започнал да тече, независимо от конкретните обективни и субективни условия , а конкретна е предвидимата несигурност, която страната посочва , за да иска продължаване . Конкретно основание при продължаване на срока е препятстващо спазването му обстоятелство , което страната знае или предвижда и то следва да се изтъкне на съда в молбата по чл. 63 от ГПК Разпоредбата на чл. 64 ал.3, предложение второ от ГПК изключва възстановяване на срок , като предпоставя това именно знание и предвидимост , в която връзка обстоятелствата подлежат на конкретна преценка за всеки отделен случай . Ето защо, когато по реда на чл. 64 ал.2 от ГПК молителят изтъква едни и същи обстоятелства , или изтъква връзката между факти , довели както до пропускане на срока, така и до неподаване на молба за продължаването му ,съдът на основание чл. 64 ал.2 ГПК извършва преценка по същество. Възстановяване на срока в този случай не може да се отказва с аргумент за законова недопустимост. Възможността за страната да поиска удължаване на срока и така да избегне пропускането му, се преценя с оглед обстоятелствата , изтъкнати в молбата за възстановяване,предвид предвидимостта им и възможността за преодоляване ,както вече бе указано в определение №10/2011 по ч. гр.д № 626/2013 ІІІ г.о , практика на ВКС по реда чл. 274 ал.3 ГПК .
Връзката между двете производства – по обжалване на прекратителното определение и това за възобновяване на срок, е изяснена в практиката на ВКС за различните случаи , в зависимост от това дали има формирана преценка на администриращия съд по въпроса действително ли е е пропуснат срока, дали в резултат на констатацията ,че срокът е пропуснат ,вече има постановено преграждащо определение или разпореждане , дали молбата за възстановяване постъпва едновременно с частната жалба, както и редица други процесуални факти .
В определение № 129/2015 по ч т.д №3286/2014 ІІ т.о е указано ,че абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл.64 и сл. ГПК е пропускането на срока, тъй като само пропуснатият срок може да бъде възстановен. Ако не са осъществени законовите изисквания за поставяне началото на срока, срокът не започва да тече и няма основания да бъде възстановяван. При спор дали срокът за извършване на определено процесуално действие е започнал да тече и дали е изтекъл, за да е възможно възстановяването му по реда на чл.64 и сл. ГПК, съдът, пред който следва да се извърши обвързаното със срок процесуално действие, следва да разреши възникналия спор. Аргумент за това е разпоредбата на чл.64, ал.3 ГПК, според която молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му.Ако се е произнесъл по молбата за възстановяване на срока преди да е констатирал неговото пропускане и да е разпоредил връщане ,напр.на въззивната жалба на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК, първоинстанционният съд постановява недопустимо определение. Ако вместо да съобрази недопустимостта на определението и да го обезсили, въззивният съд го потвърди, извършвайки за пръв път констатация за пропускането на срока, също ще е налице недопустим съдебен акт.
Определение на ВКС по гр.д.№ 40/ 29.01.2009 г. по гр.д.№ 1904/ 2008 г. е дало основание по реда на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК да се отстрани противоречието в съдебната практиката за хипотеза , при която вече има постановено преграждащо определение и частна жалба с предмет правилно ли е констатирано пропускане на срока (т.е това се оспорва от жалбоподателя) ,като съществененно се иска възстановяване на този срок по реда на чл. 64 ГПК , било като част от съдържанието на частната жалба, било с депозиране на отделна молба . С постановяването на определение № 277/2010 по ч.гр.д.№ 273/ 2010 ІV г.о на ВКС по реда на чл. чл. 274 ал.3 ГПК е установено разрешение , което следва да се възприеме и в настоящия случай , а именно че частната жалба подлежи на разглеждане ,за да се се даде разрешение по реда на инстанционния контрол на въпроса пропуснат ли е съответния срок. Ако срокът е пропуснат,обжалваното разпореждане или определение ,основано на тези последици ,подлежи на потвърждаване ,независимо от наличието на молба по чл. 64 ГПК , по която още няма произнасяне по същество. Но молбата за възстановяване на пропуснатия срок следва да се разгледа, като наличието на потвърденото преграждащо определение не е пречка за това . При уважаване на молбата за възсановяване на срок , щом като станата е извършила надлежно действията , които е била пропуснала да извърши (чл. 65,ал.2ГПК ) преграждащият акт и влизането му в сила не се взема предвид по- нататък. За възстановяване на срока не може да е пречка влязлото в сила разпореждане за връщане на подадената преди възстановяването му жалба ( опр. № 277/2010 по ч.гр.д.№ 273/ 2010 ІVг.о ) .
Ето защо обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне на Варненски апелативен съд за разглеждане на молбата по чл. 64 ГПК . Тъй като се касае за върната жалба , в случай на възстановяване на срока за отстраняване на нейните недостатъци и доколкото при постъпването й молителката е установела , че е изпълнила указанията ,тази жалба следва да се администрира и да се изпрати на компетентния съд за разглеждане , съответно сезираният с нея съд ще следва да я разгледа , в случай че срокът бъде възстановен .
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
Отменява разпореждане №175 от 10.03.2016г на Варненски апелативен съд с което е оставена без разглеждане молба вх. № 1571 от 08.03.2016г на Т. Й. Д. за възстановяване на срок
Връща делото на Варненски апелативен съд за разглеждане на молбата и по- нататъшни процесуални действия с оглед изхода от това производство , съобразно дадените указания .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.