Определение №226 от по гр. дело №1921/1921 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
            О         П        Р         Е         Д        Е        Л       Е       Н        И        Е
 
                                                         №  226
 
                                        ГР. София,  11.03.2010 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.03.10 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1921/09 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на И. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр.д. №385/09 г., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу О. Х. искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на трите точки, но не и на задължителна практика на ВКС, поради което точната квалификация на основанията е по т.2 и 3.
Поставя като значими за спора материалноправните въпроси : съответства ли заповедта за дисциплинарното му уволнение с изискванията на чл.195 от КТ, спазил ли е работодателят задължението си по чл.193 от КТ да изслуша обясненията на работника за нарушенията, за които е наложено наказанието и може ли нарушението по чл.187, т.7 от КТ да е на задължение, непосочено в длъжностната характеристика на работника. Намира, че въпросите са решени от ОС в противоречие с решения на ВКС без задължителен характер, както и на РС – Видин и СГС, без данни за влизане в сила.
Въззивният съд е приел, че заповедта от 7.07.08 г. за дисциплинарно уволнение на ищеца от длъжността: управител на общинско лесничейство, отговаря на императивните изисквания за съдържание по чл.195, ал.1 от КТ, вкл. посочено е кога е извършено нарушението с препращането към констативните протоколи за допусната незаконна сеч на гора, с които е установено. Този извод не противоречи на Р №148/00 и 1032/08 г. на ВКС – там е констатирана липса на реквизити от задължителното съдържание на уволнителната заповед; такава липса в случая няма. Времето на извършване на нарушението / и съответно сроковете по чл.194, ал.1 от КТ/ могат да се определят от посочените в заповедта дати – след 12.09.07 г., когато е сключен договор за предоставяне на сечища, до откриване на нарушението с констативни протоколи , последния от 14.03.08 г.
От ищеца са поискани и той е дал писмени обяснения по също писмено посочени му от работодателя нарушения. Въззивният съд ги е сравнил с тези в заповедта за уволнение и е констатирал, че част от нарушенията, да които е искано обяснение, не са обосновали наказанието, което се дължи на обсъждане на дадените обяснения и допълнителна проверка за нарушенията от страна на работодателя. Касаторът не сочи конкретно за кое от вменените му със заповедта за уволнение нарушения не са му искани обяснения, нито ОС е констатирал такова несъответствие. Така въззивното решение не противоречи на сочените решения на ВКС – в случая при искането на обяснения нарушенията са посочени писмено и конкретно /според изискването, разяснено в първото от тях – №400/98/, достигнали са и са съобразени от работодателя / в съответствие с второто – №130/97 г./
Невлезлите в сила решения на РС и ГС не обосновават основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК за третия от поставените материалноправни въпроси.
Касаторът не поставя конкретен въпрос в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, нито го обосновава откъм специфичните му предпоставки – значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложените във връзка с това основание мотиви, макар и във въпросителна форма, са за съществено нарушаване на съдопроизводствени правила от ОС, който не е събрал поискани относими според касатора доказателства – осн.по чл.281, ал.1,т.3 от ГПК, за наличието на което ВКС не се произнася в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №385/09 г. от 7.10.09 г.
Определението е окончателно
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top