1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№227
С., 12.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2543 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Я., чрез пълномощника й адвокат Д. Г., против решение № 6 от 5.02.2013 г., постановено по гр.д. № 547 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Видин, с което е потвърдено решение № 459 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 1231/2012 г. на Районен съд-Видин за отхвърляне на предявения от В. В. Я. против М. К. А. иск за признаване, че ищцата е носител на вещно право на ползване върху апартамент № * , [населено място],[жк][жилищен адрес].
Ответникът М. К. А. е подала писмен отговор, в който поддържа, че касационната жалба е неоснователна и претендира присъждане на разноски, без да изразява становище по наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В. Я. е основала иска си на твърденията, че през 1991 г. заедно с покойния й съпруг прехвърлили имота на М. Я. Н. срещу задължение за издръжка и гледане, като две седмици след сделката М. Н. продала апартамента на дъщеря си М. К. А.; договорът с М. Н. е развален с влязло в сила решение по гр.д. № 449/1995 г. на ВКС за * ид.ч. от имота, които ищцата дарила на племеницата си В. С. на 3.02.2010 г., като си запазила правото на ползване; с влязло в сила решение е признато, че М. А. е собственик на имота и ищцата е осъдена да й предаде владението му, като искът на М. А. против В. С. е отхвърлен, с което е останал в сила нотариален акт за дарение от 3.02.2010 г., по силата на който ищцата е носител на вещното право на ползване. Ответницата е оспорила иска с твърдения, че ищцата не е била собственик на имота, когато си е запазила правото на ползване, което е установено със сила на пресъдено нещо.
В. Видински окръжен съд е установил, че след разваляне на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане по отношение на М. Н. за * ид.ч., са отхвърлени предявения от В. Я. против М. Ц. и М. А. иск за обявяване за недействителен спрямо ищцата на договора за продажба на имота между ответниците по н.а. № *, т.*, н.д. № */* г. и предявения от В. Я. против М. А. иск за делба на имота. С влязло в сила решение № 64/9.11.2010 г. по гр.д. № 427/2010 г. на Видинския окръжен съд е уважен предявения от М. А. против В. Я. ревандикационен иск по отношение на апартамента, като искът по чл.108 ЗС е отхвърлен спрямо В. С., на която В. Я. е дарила * ид.ч. с договор за дарение по нотариален акт № *, т.*, рег.*, дело № */* г. Направен е извод, че по настоящото дело ищцата неоснователно се позовава на договора по нотариален акт № *, т.*, рег.*, дело № */* г., тъй като правото на ползване е ограничено вещно право и е част от правомощията на собственика и следователно предоставянето на правото на ползване е сделка с част от правото на собственост, а между страните е налице сила на пресъдено нещо, че имотът е собственост на ответницата и ищцата няма правно основание да го ползва. Запазеното право на ползване при сключване на договора по нотариален акт № *, т.*, рег.*, дело № */* г. от страна на В. В. не може да произведе действие, тъй като към този момент нито дарителката, нито надарената са собственици на имота.
К. В. Я. счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е необосновано – съдът се е произнесъл без да се позовава на доказателствата по делото и без да прави фактически констатации както и съдът се е произнесъл по процесуално правния въпрос, касаещ правото на ползване върху процесния недвижим имот, които са законово дадени права и по материално правния въпрос, касаещ лишаването от право на ползване на ищцата върху процесния недвижим имот, върху който тя има право на собственост върху * ид.ч., които е дарила със запазване правото си на ползване. Мотивирано е, че касационното обжалване следва да се допусне, тъй като законът не е приложен точно, а за развитието на правото ще допринесе именно точното прилагане на закона и постановяването на обосновани решения.
В тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело /т.е. този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда и който касаторът е формулирал ясно и точно/, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, нито е налице обосновка по приложението на хипотезата на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са бланкетни твърдения, свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК необоснованост и нарушение на материалния закон, въз основа на които се проверява правилността на атакуваното решение при постановяване на решение по чл.290 и сл.ГПК, но които не могат да бъдат разгледани в производството по чл.288 ГПК.
При липса на формулиран правен въпрос не може да се приеме, че е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС или че е налице противоречива съдебна практика, а и нито едно от съдебните решения, на които се позовава касаторът В. Я. не е постановено при фактическа обстановка, аналогична на настоящата, поради което не e налице противоречиво разрешаване на въпроса поражда ли действие договор за учредяване вещно право на ползване върху недвижим имот, ако към момента на сключването му нито една от страните по този договор не е собственик на имота.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касационната жалба следва да се определят разноски при условията на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 365.90 лв., представляващи минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.9 във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при цена на иска по чл.чл.69, ал.1, т.2 ГПК от 5976.80 лв., установена с приложеното на лист 30 от първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 5.02.2013 г., постановено по гр.д. № 547 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Видин.
ОСЪЖДА В. В. Я., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, офис № *, адвокат Д. Г. да заплатина М. К. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски по повод подадената касационна жалба в размер на 365.90 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: