О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр. София 02.03.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4121/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Невен П. Н., подадена чрез адв. С.Т., против решение № 277/ 20.06.2016 г. по възз.гр.д. № 336/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е потвърдено решение № 21/02.03.2016 г. по гр.д. № 65/2015 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, с което Н. П. Н. е осъден да заплати на Р. Д. Ю. на основание чл.45 ЗЗД сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и сумата 793, 79 лв., представляваща обезщетение за имуществени,ведно със законната лихва,считано от 24.05.2014 год.до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.Евентуално претендира присъденото обезщетение да бъде намалено до размер от 5 000 лв., която е достатъчна да репарира причинените вреди.Претендира разноски за всички инстанции съобразно изхода на спора.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат бланкетно основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК по процесуалноправните въпроси: 1. Допустимо ли е извън хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК да бъде признат за доказан факт, релевантен за спорното право и със съществено значение за неговото признаване, който е установен при условията на вероятностно доказване; 2. Не е ли опорочен начинът за формиране на вътрешно убеждение за основателността на иска, ако съдът е ползвал свидетелско показание, съдържащо само предположение за факт, който е от съществено значение за признаване на спорното право. Във връзка с евентуалното искане се позова на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса – При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е ли приложил необосновано завишен критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, пренебрегвайки задължителната практика на ВС/ВКС по точното тълкуване и прилагане на чл. 52 ЗЗД.Счита,че е разрешен в противоречие с възприетото в ППВС№ 4/1968г., решение № 122/25.05.2011 г. по гр.д. № 1203/2010 г., ВКС, III г.о., решение № 187/03.12.2015 г. по гр.д. № 829/2015 г., ВКС, III г.о., решение 350-2011-IV г.о., решение 70-212-III г.о., решение 158-2012-IV г.о., решение 748-2011- III г.о. и др.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. К К. – пълномощник на ответника по касация – Р. Д. Ю.,в който се поддържа становището, че не са налице основанията за допускане до касационна проверка на обжалваното решение, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да редуцира присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди,съдът след съвкупна и подробна преценка на доказателствата по делото е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника Н. П. Н. за репариране на причинените на ищеца вреди.За да достигне до този извод е изследвал показанията на изслушаните по делото свидетели – К., К. и Г. във връзка с твърденията на страните и съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК е приел, че вредоносното деяние се е осъществило след като ответникът Н. тръгнал към свидетеля К.,а ищецът Ю. му препречил пътя и двамата се хванали за дрехите, след което Ю. внезапно паднал на земята, вероятно след направена подсечка на крака му от страна на Н.. Приел е, че ответникът е действал с пряк умисъл, тъй като съзнателно е приложил техниката „подсичане“, за да елиминира съпротивата на ищеца. Този извод е обосновал и като се е позовал на заключението по приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза , според което механизмът на получаване на този тип фрактура става при фиксирано опорно ходило и последващо завъртане, усукване на подбедрицата навътре. С извършеното деяние Н. е нарушил повелята да не се вреди другиму и е причинил вреди на Ю.. При определяне размера на справедливото обезщетение за претендираните неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, въззивният съд е взел предвид претърпяната травма – двуглезенно счупване на лява глезенна става с отчупване на малък костен фрагмент от вътрешния глезен, продължилтелността на лечението – около 4 месеца, преживените болки и страдания, състоянието на увредения- напълно възстановяване на крайника, възстановяване на движенията в пълен обем,както и вероятните болки и страдания, които ищецът би търпял в бъдеще – при промяна на климата. Съдът не се е произнесъл по направеното възражение за съпричиняване от страна на ответника, обосновавайки, че същото е направено само формално, а освен това липсват доказателства, които да сочат за действия на увредения, които да се намират в причинна връзка с вредоносния резултат. По отношение на претендираните имуществените вреди е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът е получавал преди увреждането и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 24.05.2014 г. – 16.09.2014 г. е в размер на 434, 23 лв., а действително направените и необходими разходи за лечението на увредения са в размер на 179, 78 лв.
С оглед диспозитивното начало и доколкото в подадената касационна жалба не се съдържат никакви оплаквания срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният насрещен иск от ответника Н. П. Н. е отхвърлен, включително не е направено и искане за отмяна на обжалваното решение в тази част, въззивното решение е влязло в сила в посочената част.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е противоречиво разрешаван от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Основният спорен въпрос по делото е относно механизма на осъществяване на претендираното непозволено увреждане. Поставените два процесуалноправни въпроса представляват общотеоретични питания и не са обусловили крайния извод на съда, обективиран в обжалваното решение. Въззивният съд е достигнал до извода, че ищецът е увреден вследствие на неправомерно деяние от страна на ответника – „подсечка“,след съвкупна преценка на доказателствата и твърденията на страните, а не само въз основа вероятносно предположение. Посочил е противоречията в показанията на разпитаните свидетели и е изложил конкретни мотиви защо е кредитирал с доверие показанията на определен свидетел. От друга страна неправилното формиране на вътрешното убеждение на съда може да послужи като основание за касационно обжалване на решението, което подлежи на разглеждане при произнасяне по същество на касационната жалба. Следва да се подчертае, че касаторът не е обосновал и наличието на нито една от специалните предпоставки по отношение на тези два въпроса.
Въпросът, поставен във връзка с евентуалното искане касае приложението на чл. 52 ЗЗД при присъждане на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Той е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но разрешението му е съобразено с трайната и безпротиворечива практика на съда, обективирана още в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., съгласно която понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка. Приложените и посочени от касатора решения на ВКС не обосновават наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,тъй като са постановени по случаи, които не са идентични със случая по настоящото производство. Липсата на сходство между случаите не обосновава наличието на въпрос, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД, който да е решаван противоречиво от съдилищата. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, защото макар исковете да са с едно и също правно основание, размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело.Отделно от посоченото, обосноваността на изводите на съда относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация Р. Д. Ю. се дължат надлежно удостоверените и направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 /осемстотин /лева,съгласно т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 277 /20.06.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 336/2016 г.по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН [ЕГН] да заплати на Р. Д. Ю., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв./осемстотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: