О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр. София, 24.03.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 817 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв.Хр.М.-пълномощник на М. М. В. и Е. Б. В., срещу решение от 16.04.2013 г., по в.ч.гр.д. № 2496/2013 г., по описа на Софийски градски съд, с което е отменено определение от 28.11.2012 год. на СРС,с което е отхвърлено искането на М. А. и З. А. за присъждане на направените по делото разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК и е постановено ново,с което М. В. и Е. В. са осъдени да заплатят солидарно на М. А. и З. А. сумата от 1800 лв. – по 900 лв. на всеки един от тях,представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78,ал.4 ГПК.
Като основание за допускане на касационния контрол се позовава на хипотезата на чл. 280 ал. 1,т.3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос – следва ли да се тълкува в полза на едната страна и във вреда на другата процесуален пропуск на съда по реда на чл.131 ГПК,като се изпраща нередовна искова молба след поправянето й от ищците.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба изхожда от процесуално легитимирана страна,постъпила е в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за съдържание по чл.275,ал.2 във вр.чл.260 ГПК,поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е констатирал,че на ответниците по делото са изпратени преписи от нередовната искова молба,но е приел,че това няма значение по въпроса за отговорността за разноските,защото с получаването й са направили разноски за да организират защитата си,а именно да подадат отговор.Едва след това производството спрямо тях е прекратено,поради което им се дължат направените разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК.
Въпреки, че в изложението си касаторът е формулирал изрично въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който според него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, касационно обжалване на атакуваният съдебен акт не следва да бъде допуснато.
Касаторът се е позовал на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно което на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по така поставените въпроси, каквато касаторът не сочи , както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.За пълнота настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че практиката е непротиворечива и постоянна – при липса на изрично десезиране под формата на оттегляне или отказ от иска по отношение на определени ответници в поправената искова молба, те имат право на заплащане на разноските, изразяващи се в адвокатско възнаграждение,защото то не е уговорено единствено за явяване в съдебно заседание или след като за страната е отпаднала нуждата от правно съдействие, поради което искането за заплащане на разноските не представлява злоупотреба с права, а отразява действително направени разходи по делото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.04.2013 г., по в.ч.гр.д. № 2496/2013 г., по описа на Софийски градски съд,ІГО,3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: