Определение №227 от 40242 по ч.пр. дело №126/126 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

        О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 227
 
     София,05.03. 2010 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи март през две хиляди и десета година в състав:
                                                     Председател: Таня Райковска
                                                            Членове: Дария Проданова
                                                                              Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията    Проданова  ч.т.д.N 126  по описа  за 2010   год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на “Ц”АД срещу О. № 446 от 01.10.2009 год. по ч.гр.д. № 436/2009 год. на В. окръжен съд.
С него е потвърдено разпореждането от 19.06.2009 год. по гр.д. № 923/2009 год. на В. районен съд. С това разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение (отхвърлил) искането на банката за издаване на основание чл.417 т.3 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане
Ч. жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
На 22.06.2006 год. между “ЦКБ”АД и Я. Б. е сключен договор за ипотечен кредит за сумата 15000 лв.чредена е договорна ипотека, материализирана в нот.акт № 112 т.ІІ рег. № 1* д. № 274/2006 год. на нотариус рег. № 4* Видин. С договора страните са постигнали съгласие, че при непогасяване на две месечни погасителни вноски, целият остатък от кредита може да бъде обявен за предсрочно изискуем. Тази клауза е възпроизведена и в п.ІІІ на нотариалния акт.
Позовавайки се на обстоятелството, че вземането му е обявено за предсрочно изискуемо, кредитор “ЦКБ”АД е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 15000 лв. – главница, ведно със законната лихва; деловодни и съдебни разноски – 300 лв. и адв.хонорар – 800 лв. Квалифицирал е искането си като такова по чл.417 т.3 ГПК.
За да постанови отказ, В. районен съд е приел, че основанието по чл.417 т.3 ГПК не е налице, доколкото договорът за банков кредит не е с нотариална заверка на подписите. Не е налице и основанието по чл.417 т.2 ГПК, тъй като извлечение от сметка не е представено.
Сезиран с частната жалба на “ЦКБ”АД, В. окръжен съд е приел, че основанието би следвало да е по чл.417 т.6 ГПК, но крайният извод на ВдРС е правилен поради това, че просрочието на месечните вноски би следвало да се докаже чрез счетоводно извлечение, а не само срез представяне на отправена към кредитополучателя покана.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател “ЦКБ”АД се позовава на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по отношение на обуславящия по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос: “Допустимо и възможно ли е доказването с връчена покана за доброволно изпълнение на факта на изискуемост на притезанието (в случая – на предсрочна изискуемост на вземането)”.
П. е три влезли в сила определения на Великотърновския окръжен съд.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, поради липсата на противоречие в произнасяне на съдилищата по поставения от касатора въпрос.
Определението по ч.гр.д. № 1070/2008 год. е постановено по искане за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 ал.2 ГПК и от съдържанието му е видно, че към заявлението е било приложено извлечение от сметка. Определението по ч.гр.д. №.145/2007 год. е постановено по реда на чл.237 б.”в” ГПК (отм.) и в него се съдържа същото отразяване – представено извлечение от сметка. По реда на ГПК-1952 год. е постановено и определението по ч.гр.д. № 9/2007 год. и за издаването на изпълнителен лист по реда на чл.237 б.”в” ГПК (отм.), молителят също е представил извлечение от сметка.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на О. № 446 от 01.10.2009 год. по ч.гр.д. № 436/2009 год. на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
 
2.

Scroll to Top