3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
гр. София, 09.04.2015год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
РЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 503 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение от 31.10.2014г., постановено по ч. гр. д. № 6684/2014г. от Софийски градски съд, I. състав, в частта, с която е потвърдено определение на Софийски районен съд, 76 състав, от 06.01.2014г. по гр.д. № 6684/2014г., с което е върната въззивната жалба на [фирма] и не е уважено искането на същото дружество за поправка / изменение на решението на районния съд в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, тъй като определението е постановено при спряно по силата на закона, на основание чл.637, ал.1 ТЗ, производство по делото, с оглед откритото по отношение на [фирма] производство по несъстоятелност, което е спряно по–късно по реда на чл.632 ТЗ
Ответниците по частната жалба не представят отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Видно от вписванията в търговския регистър, служебно известни на съда съгласно чл.23, ал.4 ЗТР, с решение № 208 / 07.04.2014г. по т.д. № 31/ 2014г. на Апелативен съд – Пловдив е открито по чл.630, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност спрямо единия от двамата ответници по исковете – частния касатор [фирма], а с решение от 01.08.2014г. по т.д. № 294 / 2010г. на Окръжен съд- Стара Загора, вписано на същата дата, е спряно производството по несъстоятелност по чл.632, ал.1 ТЗ. В търговския регистър няма обявени списъци, изготвени от синдик, като няма данни дали за периода от вписване на 09.04.2014г. на постановеното по чл.630, ал.1 ТЗ решение спрямо частния касатор – ответник по исковете, до спирането на делото по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.5 вр. ал.1 ТЗ, ищецът е предявил в производството по несъстоятелност вземанията си, предмет на исковете.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че е налице евентуална недопустимост на обжалваното определение /за която съдът следи и служебно/, тъй като, съгласно разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ, при открито производство по несъстоятелност се спират всички имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с открито производство по несъстоятелност, поради което въззивният съд при спряно производство по частната жалба не е следвало да я разглежда по същество и да се произнася по нея.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не е налице поддържаната от частния касатор евентуална недопустимост на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Спирането по чл.637, ал.1 ТЗ на заварените от откриване на производството по несъстоятелност имуществени граждански и търговски дела, с предмет вземания на кредиторите към несъстоятелния длъжник /извън предвидените от закона изключения, при които липсва спиране/, настъпва по силата на закона, с оглед необходимостта ищците – кредиторите с т.нар. стари вземания /възникнали до решението за откриване на несъстоятелността/ да ги предявят в преклузивния сумарен тримесечен срок от вписване на решението по чл.630 ТЗ, с оглед установяването на вземанията им в производството по несъстоятелност. Последващото развитие на делата, спрени на основание по чл.637, ал.1 ТЗ /прекратяване или възобновяване по чл.637, ал.2 и ал.3 ТЗ/ се обуславя от множество обстоятелства – дали старите кредитори са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност, от факта на съставяне от синдика на списъците, тяхното конкретно съдържание и възраженията срещу тях.
В частното въззивно производство, образувано срещу съдебния акт за връщане на въззивна жалба, поради невнасяне на държавна такса или поради оттеглянето й, какъвто е настоящият случай, се дава разрешение на процесуалноправен въпрос от значение за развитие на делото, а не на материалноправния спор за вземането на кредитора, очертан в исковата молба. Ето защо, спрямо посоченото частно въззивно производство, доколкото в рамките на него въззивният съд не е компетентен да се произнесе по съществуването на вземането на кредитора, не намира приложение разпоредбата на чл.637, ал.1 ГПК. Спира се по реда на чл.637, ал.1 ТЗ само производството пред въззивната инстанция, при което тя осъществява инстанционен контрол върху съдебното решение, с което се дава разрешение на материалноправния спор, с предмет вземането на кредитора-ищец, каквото в конкретния случай не е налице. Разрешението намира приложение и по отношение на определението по чл.248 ГПК, чийто предмет е отговорността за разноските. Предвид изложеното, неоснователно е твърдението на частния касатор за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно определение, тъй като то не е постановено по спряно по силата на закона на основание чл.637, ал.1 ТЗ частно въззивно производство.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не може да бъде допуснато на наведеното в изложението към частната жалба основание за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 31.10.2014г., постановено по ч. гр. д. № 6684/2014г. от Софийски градски съд, I. състав, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.