3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 30.04.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1151/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба № 1631 от 09.04.2015 г. на [фирма], [населено място] срещу определение № 49 от 13.03.2014 г. по ч. т. д. № 81/2014 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба вх. № 7898/15.08.2012 г. срещу разпореждане от 04.04.2011 г. по гр.д. № 564/2010 г. на Великотърновски окръжен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма], [населено място].
Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на атакуваното определение с твърдението, че подадената от него частна жалба вх. № 7898/15.08.2012 г. не е просрочена, тъй като е узнал за образуваното срещу него изпълнително дело № 20117180400201 по описа на ЧСИ С. Д. с рег. № 718, с район на действие Окръжен съд – Варна на 06.08.2012 г. при лично посещение в кантората на ЧСИ, както и че до настоящия момент не му е връчвана призовка за доброволно изпълнение.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – стича същата за недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 23.05.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.
За да остави без разглеждане частна жалба вх. № 7898/15.08.2012 г. на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 04.04.2011 г. по гр.д. № 564/2010 г. на Великотърновски окръжен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като е подадена на 15.08.2012 г. след изтичането на преклузивния двуседмичен срок, за чието начало е счетена датата 16.05.2011 г., когато на дружеството е връчена поканата за доброволно изпълнение. По отношение връчването на тази покана решаващият състав е преценил, че са налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК, с оглед на данните по делото, че дружеството е напуснало вписания в Търговския регистър адрес на управление.
Настоящият състав намира, че определението е правилно.
В приложената по делото покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20117180400201 (лист 21), изпратена до [фирма] на адрес: [населено място], [улица], който видно от извлечението от Търговския регистър е адрес на управление на дружеството, е отбелязано, че на посочената [улица], а по сведение на лице от № 16 няма и никога не е имало дружество [фирма]. С оглед на тези данни, правилно въззивният съд е преценил, че поканата за доброволно изпълнение следва да се счита връчена по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК и че 2-седмичният срок за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е започнал да тече от датата 16.05.2011 г., когато ЧСИ е извършил преценка относно редовността на връчването. Поради това, неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че поканата за доброволно изпълнение не му е била връчена, както и че срокът за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е започнал да тече едва от 06.08.2012 г., когато е получил преписи от документи по изпълнителното дело.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 49 от 13.03.2014 г. по ч. т. д. № 81/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: