3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр. София, 03.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ :
Е. С.
Г. ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 274/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 732 от 17.12.2015 г., постановено по ч. т. д. № 3524/2015 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 8551 от 23.03.2015 г. по ч. гр. д. № 3785/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено разпореждане от 23.07.2014 г. по гр. д. № 57367/2010 г. на Софийски районен съд за връщане на въззивна жалба срещу постановеното по делото първоинстанционно решение.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че изводът на съдебния състав за недопустимост на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.2 във вр. с чл.274, ал.4 ГПК е необоснован и незаконосъобразен, тъй като по делото не са предявени множество обективно съединени искове по чл.108 ЗС с цена под 5 000 лв., както е прието в определението, а един иск по чл.108 ЗС за ревандикиране на имуществен комплекс от движими вещи с цена 40 197.31 лв. Като аргумент за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи и обстоятелството, че с първоинстанционното решение е осъден да заплати допълнителна държавна такса от 7 094.90 лв., която надхвърля установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг от 5 000 лв. за достъп до касационно обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че определението на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд за връщане на въззивна жалба поради неизпълнение на указания за довнасяне на държавна такса, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.4 ГПК. Изводът за недопустимост на касационното обжалване е обоснован със съображения, че с постановеното от първоинстанционния съд решение са отхвърлени кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на движими вещи, всеки от които – според приложенията към исковата молба, с цена под 5 000 лв., и при евентуално проведено въззивно производство решението на въззивния съд не би подлежало на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.2 ГПК.
Определението е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, приложима в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК – и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. При обективно съединяване на искове допустимостта на касационното обжалване се преценява съобразно цената на всеки отделен иск, определена по правилата на чл.69 ГПК.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на [фирма], с която са предявени осъдителни искове срещу [фирма], К. Т. Б. и [фирма] за връщане на движими вещи, за заплащане на обезщетение в размер на 4 500 лв. за ползване на вещите и за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 500 лв. Движимите вещи, чието предаване е поискано на основание чл.108 ЗС, са индивидуализирани в исковата молба с посочване на вид, цена на придобиване и балансова стойност на всяка вещ. В исковата молба не се съдържат твърдения вещите да представляват един имуществен комплекс, както се твърди в частната жалба, поради което изводът на първия състав на ВКС, Търговска колегия, че с исковата молба са предявени множество кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на отделни вещи е обоснован и законосъобразен. От съдържанието на исковата молба е видно, че според твърденията на самия ищец – сега частен жалбоподател, всяка от вещите, обект на ревандикация, е със стойност под 5 000 лв. С оглед цената на отделните обективно съединени искове правилна е преценката в обжалваното определение, че съгласно чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК определението на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба не подлежи на касационно обжалване.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за допустимост на касационното обжалване предвид размера на допълнителната държавна такса, която е осъден да заплати с първоинстанционното решение. От значение за допустимостта на касационното обжалване е цената на предявения по делото иск, в която не се включва държавната такса за разглеждане на иска. Поради това размерът на присъдената такса е ирелевантен за допустимостта на частната касационна жалба.
По изложените съображения обжалваното определение по ч. т. д. № 3524/2015 г., постановено от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 732 от 17.12.2015 г., постановено по ч. т. д. № 3524/2015 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :