8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр. София, 08.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на eдинадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1950 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от „ХИДРО ЕЛЕКТРИК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „Л. КОМЕРС“АД против решение № 749/29.03.2018г. по т.д. № 4022/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1920/25.11.2015г. по т.д. № 5658/2013г. на Софийски градски съд, ТО, V-14 състав за осъждане на касаторите да заплатят солидарно на „ЕНЕРГО-ПРО БЪЛГАРИЯ“ЕАД сумата от 120 062,09 лв., представляваща обезщетение за претърпяна вреда по договор за покупко-продажба на акции от 17.10.2012г., ведно със законната лихва от 30.09.2013г. до окончателното изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 3442,38 лв., представляваща лихва за забава върху горепосочената главница за периода 19.06.2012г.-30.09.2013г.; както и сумата от 79 672,20лв., представляваща обезщетение за пропусната полза по договор за покупко-продажба на акции от 17.10.2012г., ведно със законната лихва от 30.09.2013г. до окончателното изплащена на сумата и сумата от 1878 лв. представляваща лихва за забава върху горепосочената главница за периода 19.06.2012г.-30.09.2013г.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е недопустимо, евент. неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба „ЕНЕРГО-ПРО БЪЛГАРИЯ“ЕАД оспорва изпълнението на условията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след уточнителна молба от 09.05.2017г. /подадена във връзка с указания на въззивната инстанция за отстраняване нередовности на исковата молба/ ищецът претендира солидарно от ответниците-касатори заплащане на суми въз основа на сключен между тях договор за покупко-продажба на 100% от акциите на „ВЕЦ Енергия Холдинг“ЕАД, представляващи обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи, ведно със законните лихви за забава. САС е съобразил, че исковете се основават на твърдения за ангажиране отговорността на ответниците на осн. чл.12.01 и чл.12.02 от посочения договор, с които те са се задължили да обезщетят солидарно ищеца-купувач и да го предпазят от каквито и да е преки и непосредствени вреди, понесени от него или от дружествата в Групата ВЕЦ, вкл. „П. Бистрица – енергия“ЕАД, и поради нарушение на поети от ответниците гаранции по Приложение № 7 към договора / вкл. към датата на приклюване на процедурата по прехвърляне на акции никое от дружествата в групата да не е претърпяло съществена промяна/ и на задължения по чл.6.03.1 от Приложение № 6 към договора / дейността на всяко от дружествата в групата от датата на подписване на договора да се осъществява с надлежната грижа на добър стопанин и в съответствие с най-добрите практики за изрядни производители на електроенергия, като не се позволи да настъпят съществени промени в дейността на никое от дружествата в групата/. При тези уточнения е заключил, че ищецът не защитава чужди права пред съд, а претендира свои права, произтичащи от сключен между него и ответниците договор.
Решаващият съд е счел за установено настъпването на авария на 23.01.2013г., т.е. преди датата на приключване на договора – 30.01.2013г., в хидрогенератор-1 на ВЕЦ“Спанчево“, собственост на „П. Бистрица– енергия“ЕАД, чийто едноличен собственик на капитала се явява „ВЕЦ Енергия Холдинг“ЕАД. Съоръжението не е работило до 16ч. на 02.05.2013г. Съобразно заключението на комплексната тройна С. и въз основа на осчетоводените разходи за отстраняване на повредата е било констатирано извършването на ремонт, изразяващ се в редица основни и съпътстващи дейности, разходите за които възлизат на 120 062,09 лв. Съдът е обсъдил заключенията на тройната съдебно-техническа експертиза и на допълнителната такава, съпоставил ги е с писмените доказателства и е намерил, че горепосоченият обем на ремонтни дейности е бил необходим за нормалното функциониране на хидрогенератора. САС е приел за неоснователни възраженията на касаторите относно кредитирането от СГС на показанията на разпитаните свидетели, установяващи пропускането на реализиране на печалба от продажба на електроенергия, поради аварията на съоръжението. Въззивната инстанция е отчела, че същите лица са били непосредствено ангажирани с трудови функции в дружеството-собственик на хидрогенератора, имат непосредствени впечатления, липсват доказателства за предубеденост и за противоречие в показаниятга им. След като е съпоставил горните показания, 29 бр. писмени сведения за произведено количество електроенергия от втория хидрогенератор, заключението на тройната електротехническа експертиза, показания на електромера на „Н.“ЕАД и др. писмени доказателства, съдът е приел за доказан искът за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 79 672,20лв. В тази връзка изрично е обсъдено изявлението на в.л. М. в съдебно заседание относно възможността индиректно да се определи количеството вода, необходимо за производството на единица електроенергия, респ. какво количество вода не е била използвана за производство на електроенергия. Решаващият състав е отбелязъл, че възражението за нищожност на клаузите от договора, на които се основат исковете, е неоснователно, тъй като те не нарушават императивни правни норми, а и такива не се сочат от касаторите. Не е налице и заобикаляне на закона със сключването им. Договореното е в рамките на предоставената от закона- чл.9 ЗЗД, договорна свобода на страните и има своето основание в обичайно преследваната цел с конкретната сделка – плащането на цена за 100% от акциите на холдингово дружество, която е съобразена с активите на същото и се търси оптимално гарантиране тези активи да не бъдат съществено променени в периода на окончателно завършване на процедурите по прехвърлянето на акции, т.е. в периода на управлението им от страна на продавача по сделката. Поетите задължения са и с оглед правилото на чл.12 ЗЗД. Едновременно с това страните предварително са дефинирали случаите на „съществена промяна“.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите формулират следните правни въпроси: 1/Допустимо ли е изменение на петитума на иска или на основанието и петитума на иска пред въззивната инстанция?; 2/Допустимо ли е пред въззивната инстанция ищецът да твърди нови обстоятелства, които е могъл да изложи в срок в първоинстанционното производство?; 3/Как следва да процедира въззивният съд, когато установи нередовности на исковата молба и даде указания на ищеца да ги отстрани, но в предоставения срок те не са изпълнени?; 4/Следва ли при уважаване на исковата претенция за пропуснати ползи по делото да е била доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца и може ли подобно уважаване да почива на логическо допускане на закономерно настъпване на увеличаването?; 5/Задължен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, включително заключението на вещите лица и да направи преценка на достоверността и доказателствената сила на заключението на вещите лица, съобразно обосноваността му?; 6/Приложима ли е при търговските сделки по см. на чл.286 ТЗ разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД или по отношение на тях може да се приложи единствено институтът на непреодолимата сила, предвиден в чл.306 ТЗ?; 7/Процесуално допустимо ли е на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД дружеството-ищец да претендира на договорно основание вреди, причинени на негово дъщерно дружество, което не е страна по съответния договор, при положение, че ищецът не твърди да е претърпял вреди, а те са понесени от третото лице?; 8/Валидна ли е договорна клауза, съгласно която дружеството-майка има право на обезщетение в размер на вредите, причинени на трето лице/ макар и негово дъщерно дружество/? Не представлява ли подобна клауза застрахователен договор, сключен в противоречие с разпоредбите на застрахователното законодателство?
Въведени са като допълнителни основания за селекция: по първи въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.9 от ТР № 1/2001 г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 217/30.07.2010г. по гр.д. № 367/2009г. на ВКС; по втори въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 328/15.05.2014г. по гр.д. № 805/2012г. на ВКС; по трети въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС; по четвърти въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/12.12.2012г. по т.д. № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС; по пети въпрос- на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 58/13.02.2012г. по гр.д. № 408/2010г. на ВКС, Решение № 108/16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на ВКС и Решение № 57/06.07.2016г. по гр.д. № 5932/2015г. на ВКС; по шести, седми и осми въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По така поставените правни въпроси настоящият състав на ВКС намира следното:
Въпроси първи, втори, трети и седми касаят общо наведения от касаторите довод за недопустимост на въззивно решение, тъй като според тях то е било постановено по недопустимо изменени искове – пред въззивния съд едновременно са били изменени основанието и петитума на исковете, като са въведени за пръв път пред САС нови твърдения от ищеца / че той лично е претърпял вреди и пропуснал ползи/ и в съответствие с това е изменено искането към съда, както и поради предявяване за съдебна защита на чужди материални права. Съобразно т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна и служебно да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо. В настоящия случай съдът не счита, че са налице основания за евентуална недопустимост на въззивния съдебен акт, респ. по така посочените правни въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната от касаторите практика на ВКС. САС не е приел, че е допустимо изменение на основанието и/ или на петитума на иска, направено пред въззивна инстанция, нито че пред съда са предявени чужди права или че не са били изпълнени указанията му за отстраняване нередовностите на исковата молба. Мотивите на апелативния съд са, че ищецът е отстранил пред него нередовностите по исковата молба. Коментираната уточнителна молба от 09.05.2017г. е по повод на указания на САС, т.е. предприетото от въззивната инстанция действие е в съответствие с указанията по т.5 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и по т.4 от ТР № 1/17.07.2001г. по гр.д.№ 1/2001г. на ОСГК на ВКС, според които въззивният съд като инстанция по същество дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт, като сам следва да приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, а при неизпълнение на указанията следва да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството на осн. чл.270, ал.3 ГПК. Изменение на иска има при редовна искова молба, а в случая САС е изходил от констатация, че е сезиран с нередовна искова молба – неуточнена обстоятелствена част /едновременно се твърди, че се реализира отговорността на ответниците по договор сключен между тях и ищеца, а от друга страна, че вредите са претърпени от трето лице/ и оттам при неясно формулиран петитум. Още в исковата молба са наведени твърдения, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на 100% от акциите на холдингово дружество, притежаващо от своя страна изцяло капитала на дъщерно дружество, в чиито активи е включен процесният ВЕЦ, респ. авариралият хидрогенератор, както и че по този договор ответниците са поели солидарно задължение да обезщетят купувача при настъпване на определени условия – вреди в резултат на „съществени промени“ в дружествата от групата ВЕЦ, което понятие е дефинирано изрично от страните. В уточнителната молба само се обосновава обективираната в коментираната клауза обща воля на страните с оглед спецификата на предмета на договора – придобиване изцяло на акциите от холдингово дружество, което на осн. чл.277, ал.1 ТЗ, има за цел да участва под каквато и да е форма в други дружества, със или без да извършва собствена търговска дейност, а оттук за начина на формиране на цената на договора /въз основа на състоянието на патримониума на всяко от дъщерните дружества/ и обезпечаване интереса на купувача това състояние да не се променя съществено до финализиране на покупката на акциите, респ. на продавача – да получи договорената цена. С последния извод въззивният съд е аргументирал и отхвърлянето на възражението на въззивниците за нищожност на чл.12.01. и чл.12.02 от процесния договор. В тази връзка следва да се отбележи, че въпрос № 8 от изложението не съответства на установените по делото факти, като не отчита изложените от съда доводи за спецификата в предмета на договора, а също така няма оплаквания във въззивната жалба, съответно и мотиви дали тези клаузи представляват по същността си застрахователен договор. Следователно осми въпрос не изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Въпрос № 4 е поставен в контекста на оплакване за необоснованост на заключението на въззивния съд, че е било възможно да се измери количеството на водата, която през процесния период е преливала и не е била обработена от посочената ВЕЦ. Касаторите са дали различна от решаващия състав преценка на свидетелските показания, заключенията на вещите лица и писмените доказателства. За да се произнесе по иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи – нереализирана печалба от продажба на електроенергия поради авария на хидрогенератор-1, САС се е позовал на: безспорния факт на настъпила авария; включването на втория хидрогенератор за процесния период, който според свидетелските показания в една своя част – април 2013г., съвпада с пролетното пълноводие, налагащо работа при пълен капацитет; съпоставяне с количествата водни маси, обработени в същото време от втория хидрогенератор и на същите данни с информацията от „Н.“ЕАД ; съобразено е било и особеното мнение на едно от вещите лица и на заключението на единичната СТЕ с в.л. М. и отговорите му в открито с.з. относно съществуването на механизъм, чрез който да се определи количеството необработена вода индиректно, вкл. и чрез отчитането от дежурния оператор чрез електронен уред с цифрови показания за нивото на водата. Следователно заключението на съда за основателност на иска не е базирано на хипотетично предположение, а на верига от доказателства, които във фазата по чл.288 ГПК неподлежат на преценка по същество от касационната инстанция. Ето защо ВКС намира, че не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – въззивното решение не е постановено в противоречие с разрешенията по ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Във връзка с въпрос №5 не се установява САС да е нарушил задълженията си като инстанция по съществото на спора, макар и при условията на ограничен въззив, с оглед доводите и твърденията на страните във въззивната жалба и писмения отговор, да обсъди поотделно и в своята съвкупност ангажираните по делото доказателства. Както вече беше посочено заключението на тройната комплексна електротехническа експертиза е съпоставено с писмените доказателства по делото, свидетелските показания, особеното мнение на в.л. Г. и единичната експертиза на в.л. М., а по отношение на претърпяната загуба изрично съдът е изложил съображения защо счита, че с оглед заключението на тричленната СТЕ, е доказана необходимостта от извършване на процесните ремонтни дейности в тяхната цялост.
Шести въпрос не отговаря на изискванията към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Решаващият съд е разгледал всички възражения на касаторите относно освобождаването им от отговорност, а не се е ограничил единствено до наличието или не на обстоятелства, представляващи „непреодолима сила“. Така напр. е акцентирал на взаимоизключващия характер на твърденията на ответниците, че аварията има случаен характер, а от друга страна – че трябвало да се очаква настъпването й предвид старостта на машината; становището на конструктора в писмен документ като изложение на специални занния, които не са събрани по надлежен ред и имат само формална доказателствена сила; заключението на комплексната тройна електротехническа експертиза и на тройната техническа експертиза, вкл. изразеното в с.з. от в.л. М. мнение, че съществува протокол от изпитание на генератора с дата 26.11.2012г., следваща сключване на процесния договор и предхождаща аварията, в който е отразено недоброто състояние на генератора. Въз основа на това е направен цялостен извод, че повредата е могла да бъде предотвратена от експлоатиращия съоръжението, респ. от продавача по процесния договор, ако е бил извършен своевременен ремонт. Поради което е заключил, че е било нарушено поето по договора задължение до приключване на сделката дейността в дъщерните дружества да се осъществява с грижата на добър стопанин.
Касаторите се позовават и на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Доводите на касаторите изискват допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, което като дейност е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а не за обосноваване на хипотеза на „очевидната неправилност“ Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства за тяхното осъществяване.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 749/29.03.2018г. по т.д. № 4022/2016г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: