Р Е Ш Е Н И Е
№ 227
София, 07.10.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 1302/2015 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на С. Г. С. от [населено място] за отмяна на Решение № 306 от 01.11.2013 година по гр.д. № 1454/2012 год. на ВКС- състав на III отделение на гражданската колегия, постановено по реда на чл. 7 от ЗА.
С молбата за отмяна и уточнителната молба от 18.05.2015г. се поддържа основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК с твърдението, че след постановяване на решението на ВКС са налице нови доказателства и нови обстоятелства, свързани с образуваното дисциплинарно производство, които не са могли да й бъдат известни, а поради това и да представи по време на производството. Като ново обстоятелство сочи това, „ че за първи път през януари 2015г.” молителката е разбрала, „че пълният текст на решението на Висш адвокатски съвет от 01.10.2010г. е този възпроизведен в писмената защита на Висш адвокатски съвет от 19.01.2015г.”, подадена по молбата й за тълкуване на решението на ВАС по адм.д.№6561/2013г. Като нови доказателства сочи Писмена защита на Висш адвокатски съвет от 19.01.2015г.,определение № 6875 от 22.05.2014г. на ВАС, VІІ отделение, постановено по адм.д.№5404/2014г., и протокол №19 от 08.12.2009г. от заседание на АС при АК В..
По делото, по реда на чл. 306 ал.3 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна – Висш адвокатски съвет. В съдебно заседание процесуалния представител – адв.В. – САК оспорва наличието на основания за отмяна на съдебното решение.
Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост.
За да се произнесе по същество на молбата за отмяна съдът съобрази следното:
С посоченото решение, състав на ВКС е оставил в сила Решение № 1577 от заседание от 14.09.2012 година на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважения жалбата на С. Г. С. срещу Решение №7 от 30.05.2012 година на Адвокатския съвет [населено място] за отписването й от списъка на адвокатите в колегията.
За да остави в сила решението на Висшия адвокатски съвет от 14.09.2012 година , с което е оставено в сила решение на АК-В. от 30.05.2012 година за отписване на С. С. от списъка на адвокатите в колегията, съставът на ВКС / в производството по чл. 22 ал.3 във вр. с чл. 7 ал.5 и 6 от Закона за адвокатурата/ е приел, че отписването е извършено при точно съблюдаване на процедура и основания за това от компетентните органи на Адвокатурата – а именно – публикация в ДВ.бр.29/2012 година на обявление на висшия дисциплинарен съд, че с влязло в сила решение по дисциплинарно дело 21/2012 година адвокат Сивия С. – АК В., е лишена от право на упражнява адвокатска професия за срок от 16 месеца, считано от датата на публикацията 10.04.2012 година. Приел е също, че относно наказанията, налагани на адвокатите за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 133, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗА в чл. 144, ал. 2 от с.з. законодателят е предвидил оповестяване в „Държавен вестник” на адвокатите, лишени от право да упражняват адвокатска професия за срок от 3 месеца до 5 години. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатският съвет е длъжен да отпише адвокат, на когото с влязло в сила решение е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия”, а председателят на Висшия адвокатски съвет на основание чл. 144, ал. 2 от ЗА предприема действия по обнародване на решението на дисциплинарния съд, с което е наложено съответното дисциплинарно наказание. В случая изискванията на закона са спазени – решението на дисциплинарния съд е публикувано в ДВ и е извършено отписване на жалбоподателката от адвокатската колегия.
В отменителното производство се поддържа тезата, че липсва надлежно образувано и проведено дисциплинарно производство, поради което не е било налице основание за извършеното отписване от списъка на адвокатите на АК-В..
След преценка на данните по делото, доводите и становищата на молителката и на процесуалния представител на ответника, настоящият състав на ВКС намира молбата за отмяна, подържана на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл.303 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 ГПК.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или макар да са й известни, да не е била в състояние да се снабди с документа или позове на факта по обективни причини. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.
Новото обстоятелство, като основание за отмяна на влязло в сила решение по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.1 ГПК, касае правно-релевантен за приключилото делото факт. Под обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които трябва да са новооткрити, т.е. такива обстоятелства, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но които молителят не е могъл да посочи на съда по същество поради обективна невъзможност да узнае за тяхното съществуване или да удостовери същите и те да са от съществено значение за изхода на спора, в смисъл, че ако бяха известни на решаващия съд, биха променили извода му за основателността на иска. Тези факти следва да бъдат нови – да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, макар да са съществували в обективната действителност, но не и да са нововъзникнали (да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила атакувано решение). Същото разрешение е дадено и с ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС , което не е загубило силата си.
В случая соченото от молителката обстоятелство – „ че за първи път през януари 2015г.” молителката е разбрала, „че пълният текст на решението на Висш адвокатски съвет от 01.10.2010г. е този възпроизведен в писмената защита на Висш адвокатски съвет от 19.01.2015г.” – няма характеристиката на „ново обстоятелство” по смисъла на закона. На първо място съдържанието на Протокола от 01.10.2010 година на Висшия адвокатски съвет, който е послужил за образуване на дисциплинарно производство, няма качеството на ново обстоятелство, тъй като за неговото съществуване С. С. е знаела и при проявена добра грижа по водене на делото е могла обективно да се снабди с него. На следващо място това обстоятелство не е от естество да обуслови различен резултат по делото пред ВКС, в производството по чл. 22 ал.3 във вр. с чл. 7 ал.5 и ал.6 Закон за адвокатурата. То няма пряко отношение към спора за законосъобразността на заличаването на С. от списъка на адвокатите при наличие на публикацията в Държавен вестник за влязло в сила решение на дисциплинарния орган.
Второто поддържано основание – по чл.303 т.1 пр.2 ГПК е налице в случаите, когато са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или макар да са й известни, да не е била в състояние да се снабди с документа по обективни причини. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.
В случая представените с молбата доказателства нямат значение за изхода на спора и не обосновават промяна на фактическите и правни изводи на съда, материализирани в решението, предмет на молбата за отмяна. Това е така защото същите не са от естество да променят извода на съда, че отписването от списъка на адвокатите е извършено от компетентен орган при спазване на предвидената в закона процедура след обявление в държавен вестник на влязлото в сила решение на дисциплинарния съд. Тези доказателства не са от естество да установят и твърдението на молителката за липса на надлежно образувано и проведено дисциплинарно производство – писмената защита изразява единствено защитната позиция на страна в конкретното производство, в което е представена – адм.д.№6561/2013г. по описа на Върховен административен съд, и няма значението на доказателствено средство по смисъла на процесуалния закон; определението на ВАС № 6875 от 22.05.2014г., на VІІ отделение, постановено по адм.д.№5404/2014г., с което е оставена без разглеждане подадена от молителката частна жалба против разпореждане на зам. председателя на ВАС по административнонаказателна преписка №2/2014г., също не е от естество да обуслови каквито и да са изводи във връзка с воденото срещу молителката дисциплинарно производство, а още по-малко с решаващите изводи на съда, обективирани в решението, предмет на молбата за отмяна; представеният протокол №19 от 08.12.2009г. от заседание на АС при АК В., за решението по който няма данни дали е влязло в сила, също не е от естество да обуслови различен резултат по делото пред ВКС, в производството по чл. 22 ал.3 във вр. с чл. 7 ал.5 и ал.6 Закон за адвокатурата.
Изложеното налага извода, че в случая не са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които да обосноват приложимост на нормите на чл.303 т.1 пр.1 и пр.2 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение.
Предвид изхода разноски на молителя не се следват, а от ответника по молбата не са претендирани такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. С. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 ГПК на влязлото в сила Решение № 306 от 01.11.2013 година по гр.д. № 1454/2012 год. на ВКС – състав на III-то отделение на гражданската колегия, постановено по реда на чл. 7 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ