4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
гр. София, 22.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5066/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. С. Л., В. В. Л., Е. С. Л., А. В. Л., В. Д. Ц. и К. Е. Ц. чрез адвокат С. Й. К. – В. срещу решение № 2212 от 02.04.2015 г. по гр. дело № 15407/2014 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав.
В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът [фирма], [населено място] е изложил становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение, с което състав на СГС е отменил частично решение от 29.07.2011 г. по гр. дело № 4898/2010 г. на Софийски районен съд /СРС/, 35 състав и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил искове по чл. 59 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу [фирма], [населено място], както следва: претенциите, предявени от В. С. Л. и В. В. Л. по чл. 59 ЗЗД за разликата над 2336.65 лв. до 16846.32 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 977.37 лв. до 7038 лв.; претенциите, предявени от Е. С. Л. и А. В. Л. по чл. 59 ЗЗД за разликата над 2336.65 лв. до 16846.32 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 977.37 лв. до 7038 лв.; претенциите, предявени от В. Д. Ц. и К. Е. Ц. по чл. 59 ЗЗД за разликата над 824.70 лв. до 5945.76 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 344.96 лв. до 2484 лв., като е присъдил разноски в полза на [фирма], [населено място].
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, формулирани както следва: „ Дали функционалните характеристики и съответно пазарната наемна цена на процесния имот към един конкретно определен минал период могат да бъдат различни в зависимост от това кой е владял имота и съответно го е отдавал под наем – ищците или ответникът ?” ; „Били ли са налице законови пречки за ищците през процесния минал период да отдават под наем процесния имот, чрез разполагане върху същия на сергии за търговски цели ?” ; „Отдаването на имота под наем през процесния период, чрез разполагане върху същия на сергии за търговски цели, има ли отношение освен към обогатяването на ответника и към размера на обедняването на ищците и съответно налице ли е разлика между обогатяването на ответника и обедняването на ищците ?” ; „Като се вземе под внимание, че по делото безспорно е установено и прието от Въззивния съд, че върху процесния имот през процесния период се е осъществявала търговска дейност и при положение, че твърденията на срещупоставените страни в тази насока не се различават, правилно и законосъобразно ли Съдът е кредитирал приетата пред Втората инстанция допълнителна СТЕ и не е кредитирал приетата пред Първата инстанция Първоначална СТЕ ?”.
С първия въпрос е очертана хипотеза, която не е разглеждана от въззивния съд – дали функционалните характеристики на процесния имот могат да бъдат различни в зависимост от това, кой е владял имота и го е отдавал под наем – ищците или ответника. Съставът на СГС при определяне на обезщетението по чл. 59 ЗЗД е приел, че размерът трябва да се изчисли на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота – наемната цена на този функционален тип имоти. Въззивният съд е констатирал, че при определяне на наемната цена следва да съобрази функционалния тип на имота, както и нормативните изисквания или ограничения по отношение на собствеността, касаещи конкретния процесен имот. Тези мотиви не са относими към цитирания въпрос. Поради това с поставянето му касаторите не релевират общо основание за допускане на касационно обжалване. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК се формира единствено от правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд. В случая въпросът няма характеристиката на общо основание за допускане на касационно обжалване /приложението не е съобразено с разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, за характеристиките на които следва да отговаря общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК/. При определяне размера на обезщетението по чл. 59 ЗЗД въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС, формирана с решение по гр. дело № 941/2009 г. на състав на ІV г.о., решение по т.дело № 1025/2009 г. на състав на ІІ т.о., решение по гр. дело № 1480/2011 г. на състав на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 1933/2013 г. на състав на ІV г.о., на която се е позовал. Цитираното от касаторите решение по гр. дело № 1717/2004 г. на СГС, ГК, І отделение отразява практика, която е преодоляна с цитираните касационни решения. Освен това при липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК с посоченото решение на СГС не може да се обоснове противоречиво произнасяне на въззивния съд, постановил обжалваното пред настоящата инстанция решение.
Вторият по реда на изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е фактически, тъй като се отнася до преценката на СГС по факти и произтичащите от тази преценка фактически констатации. Общото основание за допускане на касационен контрол се формира от правни въпроси / в тази връзка касаторите не са съобразили разясненията в т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС /. Ето защо с цитирания въпрос жалбоподателите не са обосновали предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Третия по реда на изложението в приложението въпрос е фактически, тъй като се отнася до конкретния начин на ползване на имота от ответника и значението му за състава на чл. 59 ЗЗД. Така формулиран въпросът не засяга конкретни правни изводи на СГС, обусловили изхода на делото и за това с въвеждането му не се релевират предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложението касаторите не са обосновали и противоречието в правните разрешения, приети в обжалваното въззивното решение и решението на СГС по гр. дело № 1717/2004 г. Поради това следва да се приеме, че и с този въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Четвъртият въпрос засяга основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Законосъобразно ли съдът е кредитирал приетата пред втората инстанция допълнителна съдебно – техническа експертиза и не е кредитирал приетата пред първата инстанция първоначална съдебно – техническа експертиза е въпрос, на които може да се даде отговор при разглеждане на касационната жалба по същество. Както се посочи въпросът засяга правилността на обжалваното решение и с въвеждането му не се релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По всички въпроси касаторите поддържат и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, без да обосновават допълнителните основания по нормата чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдения за липса на съдебна практика чрез обосноваване на непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни разпоредби. В тази насока касаторите не са съобразили разрешенията в т. 4 от цитираното по – горе ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателите не са обосновали основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2212 от 02.04.2015 г. по гр. дело № 15407/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: