3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 228
гр. София, 25.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3824 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Дневен център за деца и младежи с увреждания „Добро сърце“ , гр. Перник против решение № 223 от 21.06.2019 г. по гр. дело № 293/2019 г. на ПОС /Пернишки окръжен съд/
Ответникът Ф. Г. С. е поддържала, че касационната жалба е неоснователна, както и това, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, ВКС /Върховен касационен съд/ намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. поради следните съображения:
Предмет на касационното обжалване е цитираното въззивно решение, с което касаторът е осъден да заплати на Ф. Г. С. на основание чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв.
С изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е възпроизвел разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, интерпретирал е накратко диспозитива на обжалваното решение и е посочил, „че при наличие хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК счита, че цитираната правна норма предполагала изясняване съдържанието на материалноправния и процесуалноправния въпрос, както и на въпроса, дали той трябва да бъде съществен на конкретния правен спор“. Страната пространно е развила своето разбиране относно тази правна категория – материалноправен, процесуланоправен върпрос, но не е формулирала такъв и не е изложила своето разбиране спрямо конкретния правен спор. Поддържала е само, че съдът не бил приложил точно разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като отново е възпроизвела разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В тази връзка касаторът е развил оплаквания, че съдилищата не били обсъдили с необходимата задълбоченост събраните по делото доказателства, така допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, като е изброил множество актове на ВКС. Посочено е също така, че съдът не бил обсъдил обстоятелства, които имали значение за размера на присъденото обезщетение и така влизал в противоречие с тълкувателна практика на ВКС. Страната пространно е възпроизвела касационната си жалба, в определени части буквално, относно неправилно според нея възприемане на установената фактическа обстановка, като са повторени оплакванията, поддържани в хода на цялото съдебно производство и в заключение е заявила, че съдилищата не се били произнесли по възраженията на ответната страна за проявена от пострадалата груба небрежност, поради което определеното обезщетение следвало да се намали. Изброени са актове на ВКС. Заявено е, че ПОС не се е съобразил с правилата на деликтната отговорност , като е посочил решения на ВКС и е казал, че в тази насока има постоянна и непротиворечива практика на ВКС, а също така е заявил, че „поставените въпроси“ /без да ги уточни/ са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото“. Изброени и приложени са съдебни актове на съдилищата. Други доводи не са развити.
Страната не обосновава предпоставки за допускане на касационно обжалване. В ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т.1, Върховният касационен съд е разяснил, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Отразено е още, че жалбоподателят би било възможно да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В случая касаторът не е съобразил изискванията да изложи правен въпрос или въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК с ясна и точна формулировка, да обоснове в коя част решаващите мотиви на въззивния съд, относими към конкретни правни въпроси се отклоняват от разрешенията, дадени в практиката на ВКС, по кой въпрос липсва практика или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от него насока, ако според виждането му е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита.
Следва да се отбележи, че правният въпрос не предполала теоретично изясняване на неговата същност, както в случая е подходим касатора, а формулирането му , с оглед правните изводи на въззивния съд обусловили решаващият правен резултат, т.е. теоретичното разбиране, касаторът е следвало да приложи спрямо конкретния правен спор, за да е налице общо основание за допускане на касационен контрол.
Също така следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал и допълнително основание, с оглед противоречивото му твърдение за едновременното наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, които са взаимно изключващи се. Общите оплаквания за неправилност на акта и противоречието му с изброена практика на ВКС дотолкова, доколкото няма поставен правен въпрос, не може да обоснове изводи за отклоняване на въззивния съд от нея. Правно необосновано е и разбирането на страната, че след като не е възприел нейното разбиране за наличие на съпричиняване, съдът не се е произнесъл по това възражение. Тъкмо обратното. Съдът подробно е обсъдил направеното възражение, като е разгледал всички доводи на страната – свидетелските показания, установяващи обичайна практика на носенето на джапанки, липсата на доказване от страна на касатора, че са били предоставени специални обувки, недоказаност на това, че директорката на ответното дружество е предупреждавала ищцата за конкретните последици от действията й, както и че чрез бездействието си, работодателят на практика трайно е въвел неспазването на дадените от него инструкции за безопасност. Предвид тези мотиви е налице както произнасяне на ПОС, така и липса на правен въпрос от страната, като нейното разбиране по съществото на спора, в случая съставлява оплакване за неправилност на тези изводи, квалифицира се по чл. 281, т.3 ГПК и съответно не е предмет на тази фаза на касационното производство. За пълнота следва да се отбележи, че решенията на съдилищата са ирелевантни към приложимата редакция на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
При така депозираното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 223 от 21.06.2019 г. по гр. дело № 293/2019 г. на Пернишки окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: