1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
ГР. София, 24.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.02.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1525/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. И. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №389/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [община] иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 17 842 лв., обезщетение за пропуснати ползи от неправомерно прекратяване на договора за наем между страните за периода 1.01.06 г. до 21.10.06 г., ведно с мораторната и законна лихва.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК само формално, без да го обосновава откъм специфичната му цел и предпоставки. Според ТР 1/10 г. на ОСГТК това основание по поставен материалноправен и/или процесуален въпрос е налице при неяснота, празнина или противоречие в закона, както и при липсваща или остаряла, нуждаеща се от осъвременяване при променените общественоикономически условия практика. В изложението не е формулиран такъв въпрос, а се сочат доводи по приложението на материалния закон, при съотношение на специален към общ /ЗЛЗ, ЗОбС и ЗЗД/ и по тълкуване на договора за наем на страните. Искането на касатора в изложението е заявено така: „атакуваният акт, постановен от САС не е мотивиран, не е убедителен, което налага неговата отмяна….”. Изложеното откъм предпоставки и искане сочи на основания по чл.281,т.3 от ГПК, за които ВКС не се произнася в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на обжалването са различни от касационните основания по чл.281 от ГПК и не съвпадат с никое от тях, както е разяснено в цитираното ТР.
Въззивният съд е разгледал иска в предметния му обхват, изложил е съображения по приложението на закона, при съотношение специален към общ, позовал се е и на практика на ВКС за сходен случай. Приел е, че процесният общински имот – лекарски кабинет, е отдаден под наем по чл.102, ал.6 от ЗЛЗ със срочен договор, както изисква чл.14, ал.2 и 3 на ЗОбС. Договорът е прекратен по реда ЗЗД, към който препраща на чл.15, ал.3 от ЗОбС, с изтичане на срока, а не едностранно от наемодателя в нарушение на чл.102, ал.4 от ЗЛЗ, както твърди ищецът. Последният не се е възползвал от възможността да сключи нов договор на осн. чл.102, ал.4 и 5 от ЗЛЗ и по реда на чл.14, ал.2 от ЗОбС. Специалният ред на сключване изключва приложението на чл.236, ал.2 от ЗЗД. Законът е предвидил възможност за сключване на договори за наем на имуществото на публични здравни заведения по чл.102, ал.3, 4 и 6 от ЗЛЗ от лекари, извършващи извънболнична помощ, какъвто е ищецът. При наличие на предпоставките за това и отказ на управителния орган по ал.4 или на лицето по ал.6 на чл.102 от ЗЛЗ, правоимащите могат да защитят правата си по исков ред, с иск за обявяване на окончателен наемен договор. Или законът не е непълен или неясен и съдебна практика не липсва в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Поради изложеното формално соченото основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №389/10 г. от 13.07.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: