3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№228
Гр.София, 13.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 352 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 19/10.01.2012г., постановено по т.д.№ 2178/11г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 389/14.04.2011г. по т.д.№ 1909/09г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 31775.34 лв. на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, представляваща незаплатена част от възнаграждението по договор от 18.05.2006г., ведно с ДДС в размер на 6355.01 лв., сумата от 1588.77 лв. на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, представляваща неустойка за забавено изпълнение по т.8.2 от договора и сумата от 2508.29 лв. на основание чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД, представляваща обезщетение за по-големи от договорената неустойка вреди, изразяваща се в доказани мораторни лихви над размера на неустойката за периода от 17.11.2008г. до 05.11.2009г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличето на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка за реконструкция на съществуваща сграда за пясъкоструене и боядисване, по който плащането на възнаграждението ще бъде поетапно на основание на подписан приемо- предавателен протокол. Изложени са съображения, че възложената работа е извършена, като възраженията са за липсата на окончателен приемо-предавателен протокол, но възложителят е узнал за изпълнението на работата от нотариална покана на изпълнителя за заплащане на окончателната 10% стойност на възнаграждението, както и от съставените сертификати и протоколи за монтиране на климатичните и вентилационни инсталации от 18.04.07г., връчени му на 05.05.07г. По възражението, че не са направени 72 – часови проби, решаващият състав е приел, че в договора не е посочено в чия тежест е инициирането на тези проби, като според Наредба № 3/31.07.2003г. пробите се извършват от комисия, назначена по заповед на възложителя. Формиран е извод, че възраженията за недостатъци на изработеното не представляват релевантна причина да се откаже окончателното разплащане.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса за това как е осъществено приемането на работата по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД. Позовава се на Решение № 231/13.07.2011г. по т.д.№ 1056/09г. на ВКС, ІІ т.о.
Според цитираното решение на ВКС, което представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС, като постановено по реда на чл.290 ГПК, простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащото го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема работата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД.
В случая, възражението на възложителя по договора се основава на несъставянето на окончателен приемо-предавателен протокол и липсата на проведени 72-часови проби на инсталациите, след извършването на които работата да се счита за приета и да се дължи уговореното възнаграждение. За преценка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС са от значение конкретните твърдения и възражения на страните, както и приетите за установени факти и обстоятелства по делото. Предвид на вида на извършената работа – изпълнени СМР в обект на възложителя, разместване на фактическата власт върху изработеното се осъществява в процеса на изпълнението. Прилагайки даденото разрешение за приемане на работата по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД, то изявлението за одобрение на работата може да бъде и мълчаливо, в който смисъл са мотивите на въззивния акт в частта за узнаването за изпълнението. Евентуалните недостатъци на изработеното са основание за ангажиране на отговорността на изпълнителя по чл.265 ЗЗД, като и работата може да бъде приета по смисъла на чл.264 ЗЗД и при констатирани недостатъци съобразно правилата по чл.264, ал.2 ЗЗД. В този смисъл, обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК ответникът има право на разноски в размер на 3000 лв. по представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19/10.01.2012г., постановено по т.д.№ 2178/11г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 3000 лв. /Три хиляди лв./ І разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.