3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 30.04.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 974/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 28.11.2014 г. по гр. д. № 17015/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV „в” състав, с което е върната подадената от дружеството въззивна жалба срещу решение № 182 от 19.04.2012 г. по гр. д. № 3335/2012 г. на СРС, 44 състав и е прекратено образуваното въз основа на нея производство.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно и моли за отмяната му. Развива подробни съображения срещу извода на Софийски градски съд за просроченост на подадената от него въззивна жалба, като твърди, че срокът по чл. 259 ГПК следва да се изчислява от момента на получаването на препис от първоинстанционното решение от процесуалния му пълномощник /09.04.2013 г./, който е посочен и като съдебен адрес, а не от връчването му на самото дружество /21.11.2012г./.
Ответникът – И. С. А. от [населено място] – не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
За да върне подадената от [фирма], [населено място] въззивна жалба, въззивният съд е счел, че същата е просрочена, тъй като е депозирана след изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл. 259 ГПК. Според решаващия състав, първоинстанционното решение е редовно връчено на търговското дружество-жалбоподател на 21.11.2012 г. на адреса на управление на същото и чрез лице от кръга на тези по чл. 50, ал. 3 ГПК, докато въззивната жалба е подадена на 19.04.2014 г. (по отношение на годината очевидно се касае за техническа грешка).
Обжалваното разпореждане е неправилно.
При преценката относно допустимостта на подадената от [фирма], [населено място] жалба въззивният съд не е взел предвид факта, че ангажираният от дружеството процесуален пълномощник адвокат А. Б. е посочен същевременно и като съдебен адрес, което е видно както от самото пълномощно, представено по делото, така и от изричното отбелязване в депозираната пред първата инстанция писмена защита. С оглед на това обстоятелство, надлежно се явява връчването на препис от първоинстанционното решение, извършено именно на адвокат Б. на 09.04.2013 г., в качеството му на съдебен адресат, а не връчването на страната на 21.11.2012 г. Оттук и изводът, че по отношение на депозираната на 19.04.2013 г. въззивна жалба двуседмичният срок по чл. 259 ГПК, изчислен от датата 09.04.2013 г., е спазен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, което налага отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 28.11.2014 г. по гр. д. № 17015/2014г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV „в” състав.
ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: