1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
[населено място], 09.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 25 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.07.2011г. постановено от Софийски градски съд, ІІ-в състав по гр.д. № 3871/2010г., с което е потвърдено решение от 09.12.2009г. на Софийски районен съд по гр.д. № 14142/2009г. за отхвърляне на предявения от Д. Б. Р. против К. П. Д., П. А. Д. и Р. И. А. иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на гараж, находящ се в УПИ * в кв. * по плана на [населено място], м. П.-Б., целия с площ * кв.м., а по скица от * кв.м., който е предмет на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *,т.*, рег.*, д.№ */*г. за сумата 13 690,81 лв.
Касационната жалба е подадена от ищеца Д. Б. Р.. На първо място поддържа, че решението е недопустимо поради постановен „свръхпетитум”. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване също твърди, че решението е постановено по непредявен иск – съдът се е произнесъл относно възможността да се прехвърли и идеална част от дворното място заедно с гаража, а не е бил сезиран с такова искане. Цитирана е съдебна практика досежно нарушенията на диспозитивното начало. На второ място са изложени съображения за противоречие със съдебната практика по въпроса за задължението на продавача да предложи на собственика на земята изкупуване на построения в нея обект. На последно място се поддържа противоречие с практиката и по въпроса за т.нар. „хоризонтална” етажна собственост.
Ответниците по касационната жалба К. и П. Д. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Р. И. А. не е представила писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадени а срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 33, ал.2 ЗС за признаване право на изкупуване на ищеца досежно сключен между ответниците договор за покупко-продажба на гараж с площ * кв.м., построен в УПИ *-* от кв. * по плана на С., м. П.-Б. с площ * кв.м., на [улица] за сумата 13 690,81 лв. Ищецът Д. Р. се легитимира като собственик на северната част от едноетажна жилищна сграда – близнак, построена в посоченото дворно място, на гараж, построен в същото дворно място и на * ид.ч. от поземления имот. Ответниците К. и П. Д. притежават в съпружеска имуществена общност останалата * ид.ч. от дворното място, южната част от едноетажната жилищна сграда-близнак и гаражът, който са продали на ответницата Р. И. А. с атакувания договор за продажба от 15.12.2008г. Твърди се в исковата молба и не се оспорва от ответниците, че гаражът е изграден и придобит като суперфициарна собственост – въз основа на дадено от предишния съсобственик на земята съгласие за строеж по чл. 56, ал.2 З. /отм./. Наличието на заявление по чл. 56, ал.2 З./отм./ е отразено в констативния нотариален акт за собственост на гаража.
За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че ищеца и ответниците Д. /продавачи по договора/ са съсобственици на дворно място, в което са построени жилищни сгради и гаражи, които са тяхна индивидуална собственост. При тези обстоятелства според съда разпоредбата на чл. 33 ЗС не намира приложение, тъй като е създадена т.нар. хоризонтална етажна собственост и собственикът на отделните сгради и други самостоятелни обекти може да се разпорежда с тях, без задължение да ги предлага на собственика на други сгради и обекти в имота и съсобственик на дворното място.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
На първо място несъстоятелни са твърденията за произнасяне на съда по искане, с което не е сезиран и съответно липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка допустимостта на решението. Предявен е иск по чл. 33, ал.2 ЗС за допускане на изкупуване на продаден от съсобственик недвижим имот – гараж. В. съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен именно такъв иск. Обстоятелството, че в мотивите на решението съдът е обсъждал възможността съсобственикът да продаде както самостоятелния обект, който притежава в дворното място, така и съответната идеална част от дворното място, без да е длъжен да ги предлага на съсобственика на останалата част от дворното място, не прави произнасянето „свръхпетитум”. В процесния случай е извършена продажба само на гараж, без части от дворното място и именно този спор е разрешил съда с постановения диспозитив на решението. С оглед на изложеното е безпредметно обсъждането на представената съдебна практика, визираща случаи на нарушение на диспозитивното начало.
Не може да бъде допуснато касационно обжалване и поради соченото основание по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, изразяващо се в противоречие със съдебната практика – Решение №90 от 12.02.2003г. по гр.д.№ 2960/2001г. на ІVг.о. на ВС и Решение № 1072 от 20.07.1974г. по гр.д. № 478/1974г. на І г.о. на ВС по въпроса за задължението на продавача да предложи изкупуване първо на собственика на земята на построения в нея обект – чл. 66 във вр. с чл. 33 ЗС. Според първото решение правилото на чл. 66 във вр. с чл. 33 ЗС задължава суперфициарния собственик в случаи на прехвърляне на трето лице на изградена въз основа на право на строеж сграда да я предложи за изкупуване от собственика на земята. Второто решение постановява, че правото на собственост върху гараж е право върху отделна постройка и при продажбата му следва да се спазят условията на чл. 33 ЗС, ако са налице условията за това. В. съд също е приел, че гаражът е самостоятелен обект и че принципно собственикът на обект, изграден чрез право на строеж, има задължение да го предложи за изкупуване на собственика на земята, но е изложил съображения защо в конкретния случай това задължение не намира приложение, а именно поради наличието на т.нар. хоризонтална етажна собственост, която дава възможност на собственика на отделни сгради и обекти в дворното място да се разпорежда с тях, а и с идеалната си част от дворното място, без да ги предлага първо на съсобственика на земята.
Следва да се посочи, че по този и по следващия правен въпрос, посочен в изложението, е създадена задължителна практика на ВКС в решение по чл. 290 ГПК, а именно Решение № 44 от 10.01.2012г. по гр.д. № 1056/2010г. на І г.о., в което се приема, че при хоризонтална етажна собственост – когато съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него, разпоредбите на чл. 33 и чл.66, ал.1 ЗС не намират приложение. В тази хипотеза земята има характер на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, тъй като тя е обслужваща сградите и затова собствениците на отделните сгради са свободни да се разпореждат с тях, без да са длъжни да ги предлагат на съсобствениците на земята, съотв. на собственика на земята при суперфициарната собственост. До това разрешение съдът е стигнал като се е позовал на съдебна практика, създадена по-рано: решение №45 от 01.04.60г. на ОСГК на ВС; решение №101 от 11.02.09г. по гр.д.№461/08г. на ВКС, ІV ГО; решение №1060 от 24.11.10г. по гр.д.№427/10г. на ВКС, І ГО, решение №858 от 23.12.09г. по гр.д.№3069/08г. на ВКС І ГО, решение №978/13.01.10г. по гр.д.№2413/08г. на ВКС, І ГО и др.
При това разрешение не следва да бъдат обсъждани представените решения, които касаят хипотези, различни от настоящата, в които е отречено съществуването етажна собственост: Решение № 52 от 01.02.1977г. по гр.д. № 2513/76г. на Іг.о., Решение № 593 от 28.06.2010г. по гр.д. № 1275/2009г. І г.о., Решение № 498 от 15.02.1968г. по гр.д. № 2391/67г. на І г.о. и Решение № 1323 от 25.10.1984г. по гр.д. № 484/84г. на ІV г.о. Те разрешават въпроса за наличие на етажна собственост с оглед евентуално разпределение на ползване на дворното място, а не се отнасят до упражняване право на изкупуване по чл. 33 ЗС. Още повече, че в обжалваното решение съдът не е приел, че е създадена етажна собственост между сградите, а че е налице хипотеза, сходна на етажната собственост – хоризонтална етажна собственост, при която дворното място има характер на обща част и липсва основание да се отрече правото на собственика на отделен обект да се разпорежда свободно с него.
Предвид изложеното след като не са налице изтъкнатите основания по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.07.2011г. постановено от Софийски градски съд, ІІ-в състав по гр.д. № 3871/2010г. по касационната жалба на Д. Б. Р. от [населено място]. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: