О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 30.12. 2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 361 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. И. Д. срещу Решение № 368 от 31.03.2008 год. по гр.д. № 1541/2007 год. на Варненския окръжен съд. С него е отменено решението от 15.05.2007 год. по гр.д. № 885/2001 год. по гр.д. № 2350/2006 год. на Варненския районен съд с което е бил отхвърлен предявеният от Г. И. Б. срещу „Балкан-стил“О. иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД. Като е счел иска за основателен, въззивният съд е обявил за окончателен, сключеният на 15.01.1995 год. предварителен договор за покупко-продажба (съчетан с договор за изработка) на недвижим имот, представляващ: студио с площ 37 кв.м. на ІV етаж на жилищния блок на ЖСК „Ж. Кюри“. В производството по чл.297-297 ГПК (отм.) Г. Д. е била конституирана като трето лице помагач на ответника, поради това, че на 18.05.1998 год. е придобила от „Балкан С. ;О. правото на строеж за спорния недвижим имот. Няма спор, че в предхождащ прехвърлянето на правото на строеж момент, върху него е била вписана възбрана за обезпечаване правата по предварителния договор на И. И. (баща и наследодател на Г. Б. ).
Заявеното основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК Г. Д. се е позовала на 4 съществени материалноправни и процесуалноправни въпроса по които Варненският окръжен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, поради следното:
Първият от посочените от касаторка въпроси е свързан с индивидуализацията на имота по предварителния договор, като тезата и е, че преценката на ВнОС досежно индивидуализацията е противоречие с цитирана в изложението практика на ІІ и V г.о. на ВКС. В предварителния договор спорният имот е обозначен така, както е посочено по-горе. Практиката на ВКС (вкл. цитираната от Д. ) не въвежда единни критерии за индивидуализация на предмета на предварителния договор. Степента на конкретност и определяемост се преценява във всеки конкретен случай с оглед както съдържанието на всеки отделен договор, така и съпътстващите го други документи. Дали преценката на съдилищата досежно индивидуализацията е правилна или не е въпрос по съществото на спора, но това, коя индивидуализация съдът е приел за достатъчна не съставлява съществен материалноправен въпрос по който ВнОС да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Вторият въпрос който касаторката поставя е по прилагането на чл.137 ал.1 т.7 ТЗ – съгласие на общото събрание на дружеството при сключване на предварителния договор. Твърдяното противоречие не е налице, поради това, че както бе посочено по-горе – касае се за договор за изработка (подвид „строителство“), съчетан с предварителен договор – пряко произтичащ от регистрирания предмет на дейност на „Балкан- С. ;О. – строителство и покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. Освен това, нееднократно ВКС е имал случай да се произнесе, че предварителният договор няма вещноправно действие, поради което не съставлява разпореждане по смисъла на чл.137 ал.1 т.7 ТЗ.
Третият от поставените въпроси е свързан с невъзможността за сключване на окончателен договор в случай, че имотът – предмет на предварителния е бил отчужден към момента на завеждането на иска. Цитираната от Д. практика на ВС от 1954 год. и на ВКС от 1995 год. не спорове сходни с конкретния казус, доколкото касае хипотези в които приобретателят по предварителния договор не е предприел правни действия по предварително обезпечаване на правата си, предхождащи придобиването на правото на строеж от трето лице преди изграждането на обекта.
Четвъртият въпрос няма характеристиката на съществен процесуалноправен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В правомощията на съда е да възприеме изцяло или частично заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Дали констатациите на експертизата са правилни или не и оттук – правилна ли е преценката на съда досежно фактите и обстоятелствата и оттук – основателността на иска е въпрос по съществото на спора.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 368 от 31.03.2008 год. по гр.д. № 1541/2007 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.