8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№229
С., 13.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3005 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Й. и Л. Г. Ж., чрез пълномощника им адвокат Х. С., против решение № VІ-139 от 6.12.2012 г., постановено по гр.д. № 640 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 666 от 5.05.2010 г. по гр.д. № 6983/2009 г. на Районен съд-Бургас за отхвърляне на предявения от Е. Г. Й. и Л. Г. Ж. против Е. Г. Ч., Г. И. Ч., Т. И. К. и И. В. К. установителен иск, че ищците са собственици на * ид.ч. от тоалетно помещение, представляващо обща част с площ от * кв.м., изградено в югозападната част на партерния етаж в триетажната жилищна сграда-етажна собственост в [населено място], [улица] идентификатор *.
Т. И. К. и И. В. К., както и Е. Г. Ч. и Г. И. Ч. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират възстановяване на направените разноски.
Ищците, съсобственици по наследяване на жилището на втория етаж, са основали иска на твърдението, че процесното помещение, намиращо се в стълбищната клетка на сградата е обща част още от момента на построяването през 1925 г. Ответниците Е. Ч. и Г. Ч., собственици на жилището на първия етаж са оспорили иска с твърдения, че тоалетната на партерния етаж е изключително тяхна собственост и принадлежи към жилището им, което не е имало тоалетна, докато ищците притежават тоалетна към жилището на втория етаж, както и тоалетна в сутерена. Ответниците Т. К. и И. К., праводатели на Е. и Г. Ч., са заявили, че не са оспорвали правата на ищците от процесната тоалетна, поради което искът против тях е недопустим.
В. производство се е развило след касиране на предходно въззивно решение с решение № 87 от 29.03.2012 г. по гр.д. № 241/2011 г. на ВКС, І г.о., с което е приет за неправилен извода, че ответниците се легитимират като собственици въз основа на нотариалните актове от *, * и * г., тъй като тоалетната не фигурира в нотариалните актове на праводателите им от 1963 г. до 2004 г. и делото е върнато за изслушване на експертно заключение за изясняване дали процесната тоалетна е обща част.
Съдът е приел за установено, че с нотариален акт № */* г. на БН К. С. и С. Б. са закупили дворното място и застроената триетажна масивна къща над изба. При изграждане на сградата през 1924 г. в партера, непосредствено до стълбищната клетка, е предвидено самостоятелно помещение, чието предназначение не е посочено /проект на сградата и заключение на вещото лице А./. Такова самостоятелно помещение е предвидено на същото място и в сутерена, отново без да се посочи предназначението му, като същото е отделено от избата с преграден зид. Подхода към това югозападно помещение на партера е от стълбищната клетка, а на първия жилищен етаж същото помещение се обслужва с подход от самия етаж. По проекта към 1924 г. сградата е била еднофамилна, с партерен магазин и един жилищен етаж, а подпокривното пространство не е било разделено, било е общо помещение.
Съдът е проследил легитимацията на всяка от страните, като за ответниците: с нотариален акт № */* г., И. Ч. (баща на ответника Г. Ч.) е закупил от М. В., чрез Г. Б. ид.части от парцел * в кв.*, целият с площ от * кв.м., заедно с две стаи, салон и черна кухня на втори етаж от масивната триетажна сграда в същото дворно място, които помещения са били с площ от * кв.м., * ид.ч. от избено помещение (с източно изложение), * ид.ч. от един таван и * ид.ч. от една тераса, като е уговорено купувачът да бъде собственик на електрическата и водна инсталации, без водомера, който да бъде за общо ползуване. С нот.акт № */* г., И. Ч. е дарил на дъщеря си Т. Ч. (К.) * ид.ч. от придобитото по нот.акт № */* г.., а именно: * ид.ч. от дворното място, * ид.ч. от един апартамент, състоящ се от две стаи, салон и черна кухня от втори етаж от масивната сграда, * ид.ч. от бараката, както и * ид.ч. от всички сервизни помещения. С нот.акт №*/* г. страните по нот.акт № */* год. са извършили поправка по отношение на квотите от дворното място, и са допълнили, че същото представлява и покрита барака, от която се продава на купувача * ид.ч., както и */* ид.ч. от общите части на сградата. С нот.акт № */* г. А. Т. е продала на И. Ч. * ид.ч. от дворното място, заедно с две стаи с източно изложение към [улица](сега „С.”), от жилищен апартамент, целият от четири стаи, салон, кухня-бокс и стопанска тераса, който апартамент представлява първият жилищен етаж на жилищната сграда, която се състои от един партерен (дюкянски) етаж и два жилищни етажа, заедно с * ид.ч. от избено помещение, * ид.ч. от таванското помещение, * ид.ч. от една барака и * ид.ч. от общите части на сградата. С нот.акт №*/* г., след смъртта на И. Ч.. (поч.на 26.08.1978 год.), неговите деца са сключили помежду си дарение, с цел да изравнят правата си с имота, с което Т. К.–Ч. е дарила на брат си Г. Ч. * ид.ч. от дворното място, * ид.ч. от двете стаи, салона и черната кухня, съставляващи част от втория етаж на триетажната масивна сграда, * ид.ч. от бараката, * ид.ч. от сервизните помещения и съответните ид.ч. от общите части на сградата. С нот.акт №*/* г. Т. К. е дарила на сина си И. К. * ид.ч. от апартамент, находящ се на първия жилищен етаж в жилищната сграда на [улица], състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, тоалетна на партерния етаж и избено помещение, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, а с нот.акт №*/* г. Т. К. и И. К. са продали на Г. Ч. изцяло собствените си дялове, общо в размер на * ид.ч. от апартамента, състоящ се от четири стаи, салон, кухня, две тераси и тоалетна на партерния етаж, избено помещение, * ид.ч. от подпокривното пространство и * ид.ч. от дворното място. С нот.акт №*/* г. ответниците Г. Ч. и Е. Ч. са признати за собственици по наследство, дарение и покупко-продажба на апартамента, състоящ се от четири стаи, салон, кухня, две тераси и тоалетната, изградена на партерния етаж.
Проследена е легитимацията и на ищците, като с нот.акт № */* г. за собственост на недвижим имот, придобит по наследство, Д. Ж. (наследодателка на ищците), Н. К. и С. С. са признати за собственици, по наследяване от баща си К. Т. на * ид.ч. от дворното място, б.парцел *, кв.*, втория жилищен етаж от сградата, състояща се от дюкянски етаж и два жилищни етажа над него, дюкяна, находащ се на ъгъла на сградата, който дюкян и другия до него представляват първия етаж, избата, намираща се под собствения на лицата дюкян, * ид.ч. от всички бараки и постройки и * ид.ч. от общите части на сградата.
Със съдебна спогодба, одобрена на 30.06.1993 г. по гр.дело № 342/91 г. на Б., е извършена делба между Д. Ж., И. С., Е. С., Е. Д., Т. К., Г. Ч. и [община], като първите четирима са придобили в собствен дял втория жилищен етаж от процесната сграда, застроен на * кв.м., състоящ се от четири стаи, салон, кухня, черна кухня и тоалетна, ведно със североизточния магазин на първия етаж, избеното помещение под магазина и * ид.ч. от построената на юг от жилищната сграда барака; Т. К. и Г. Ч. са придобили * ид.ч. от дворното място и * ид.ч. от бараката, а Община Б. е получила дела си в пари.
През 1995 г. по инициатива на съсобствениците е било извършено заснемане на съществуващото положение в сградата, както и е бил изработен проект за пристрояване и надстрояване, който не е изпълнен до момента. Процесното югозападно помещение на партера е заснето като съществуващо, с предназначение – тоалетна с предверие. В сутерена същото помещение е заснето като самостоятелно, с предназначение – тоалетна. На първия етаж югозападното помещение е заснето като кухня, няма тоалетна. При заснемането на втория жилищен етаж /за разлика от проекта от 1924 г., където подпокривното пространство не е разделено/ югозападното помещение е заснето като тоалетна с предверие, която е функционално свързана с жилището на втория етаж. Според вещото лице към 1924 г., към 1995 г. и към настоящия момент процесното помещение функционално е свързано със стълбищната клетка, тъй като достъпът към същото е от нея, и не е функционално свързано с жилищата на първия и втория етажи; към тази тоалетна няма директен достъп от магазините на партера, тъй като стълбищната клетка не е функционално свързана с магазините. Това фактическо положение е установено и при огледа на сградата, извършен от съда на 30.10.2012 год., а именно – че спорната тоалетна се намира на партера, че достъпът до нея е от стълбищната клетка, която обслужва само жилищата на първия и втория жилищен етажи, но не и магазините, които, макар да заемат партерния етаж, имат отделни входове от двете улици.
Въз основа на заключението на в.л.В. е установено, че на първия жилищен етаж, в жилището на ответниците, има тоалетна с баня и предверие към момента на изготвяне на заключението – 01.04.2010 г., която има следи, че е изградена стена от итонг, която е нова, с нея е възможно да е била преградена съществуващата в дъното врата към терасата.
При така приетите факти въззивният съд е направил извод, че сградата е придобита през 1925 г. като еднофамилна, скоро след което таванския етаж е бил преустроен в жилища от наследодателя на ищците /Е. Й. е дала обяснение, че на втория етаж е изградена тоалетна още през 1926 г./ Преди да бъде сключена първата придобивна сделка от наследодателя на ответниците И. Ч., най-вероятно жилищата и магазините в сградата са били поделени между съсобствениците, тъй като при съставянето на нот.акт №*/* г. в полза на наследниците на К. Т., като приложение е бил представен и описан под №* в акта протокол от 12.03.1954 г. по гр.дело №3023/53 г. на Б., който не се съхранява в архива на Б.. Също преди 16.02.1963 г. (датата на първата придобивна сделка на И. Ч.) е била извършена друга разпоредителна сделка от собствениците на жилището на първия жилищен етаж, което се установява от описания като приложение №* към нот.акт №*/* г. препис-извлечение от нот.акт №*/* г. При това, със сделката от 16.02.1963 г. наследодателят на ответниците е закупил част от първия жилищен етаж, а именно две стаи, салон и черна кухня, а останалите две стаи с източно изложение са оставали собственост на А. С. Т. (най-вероятно низходяща на С. Б., поради съвпадението на бащиното име) до 09.01.1975 г., когато ги продала на Ч. с нот.акт № */* г. Като се има предвид пълното описание на апартамента, дадено в нот.акт №*/* г., както и изричната уговорка, че водомерът на този етаж ще се ползува общо от собствениците, направена с нот.акт №*/* г. (втора страница), може да се заключи, че на етажа фактически са били обособени две жилища, които не са имали тоалетна на етажа си. На първия жилищен етаж няма тоалетна до 1995 год., когато е извършено достоверно заснемане на всички помещения в сградата, а съществуващата такава понастоящем е изградена в резултат на съвременно преустройство. В противовес на това, самостоятелна тоалетна винаги е съществувала на втория жилищен етаж, което се признава от ищцата Й. и такава тоалетна е описана в протокола за съдебна спогодба от 30.06.1993 г. Тази тоалетна е функционално свързана с жилището на втория жилищен етаж, а подходът към нея не е откъм жилището, а чрез самостоятелен вход от стълбищната клетка (СТЕ и протокол за оглед от съда).
Съдът не е възприел изводът на в.л.А., че процесната тоалетна на партера е обща част, тъй като е изградена в и функционално свързана със стълбищната клетка, която е обща част, тъй като този извод е по правен въпрос, на който отговор следва да се даде от съда, а не от вещото лице, в чиято компетентност е да отговаря само на технически въпроси. Изложени са съображения, че стълбищната клетка е обща част по естеството си, която обслужва жилищата на първия и втория жилищен етаж. Подхода към тази стълбищна клетка е от входа и предверието откъм [улица]. Процесното помещение е изградено в общата част – стълбищната клетка, не е функционално свързано с жилищата, което се намират на горните етажи, както и с магазините, които имат самостоятелни входове от улиците, но е счетено, че не налага автоматичния извод, че тоалетната е обща част, защото общи части по естеството си или по предназначение са тези, без които съществуването на сградата е немислимо (по естеството си – напр.терен, носещи стени, покрив) или служат за общо ползуване (обща част по предназначение). Процесната жилищна сграда е била изградена в началото на миналия век – 1924 год., когато не са съществували строителни норми, налагащи изграждането на вътрешна тоалетна, в този смисъл сградата е могла да съществува и да се ползува и без вътрешно тоалетно помещение. Към момента на приемане на З., П. и Строителните правила и норми за изграждане на населени места, обн.Изв.бр.75/1959 год., сградата е била „заварена”, поради което ползуването на етажите или частите от етажи е било възможно и без да отговарят на новоприетите строителни стандарти, в това число минималните изисквания за жилище – §38 от С.. С изменения в §38 от С., обн.Дв бр.39/63 год., когато е създадена нова ал.4, се предвижда, че при разделяне на заварени жилища, с цел да се създадат повече жилища, се допуска по изключение новообразуваните жилища да нямат баня и дрешник, съотв.банята да не отговаря на действуващите норми. След като такова изключение е било допустимо при съдебната делба, то на още по-голямо основание е било възможно ползуването на фактически обособени жилища, както тези на първия жилищен етаж от процесната сграда, които не са отговаряли на строителните правила, тъй като не са имали своя тоалетна в очертанията на обекта. От друга страна, едва с Наредба №5 за правила и норми по Т., обн.ДВ бр.69/77 год., отменяща действувалите до тогава С., се поставя изискване помещенията в жилището да са функционално и териториално обединени в един обект. Доколкото до 1977 год. не е съществувало условието на чл.35 от Наредба №5, а именно за териториална и функционална връзка, а незабраненото от закона е разрешено, може да се направи извода, че не е съществувала законова пречка части от жилището (освен складовете) да не са териториално и функционално свързани с останалите помещения.
Прието е, че ищците, чиято е доказателствената тежест да установят момента на възникването на етажната собственост (понеже се позовават на чл.38 от ЗС), не са представили доказателства за това. Доколкото в техния титул за собственост се съдържа първата индиция за поделяне на сградата със съдебна спогодба от 1954 год., и това е единствената възможност за подялба в промеждутъка между придобиването на сградата в режим на обикновена съсобственост през 1925 год. и множеството сделки след 1963 год. за първия етаж, съдът приема, че 12.03.1954 год. е моментът, в който сградата е станала етажна собственост поради разделянето й на отделни обекти, собственост на различни лица. Към този момент не е съществувало законово изискване за териториална общност на всички помещения от жилището. Към тази дата жилището на втория етаж е имало своя тоалетна, териториално и функционално свързана с останалите помещения, има я и сега. Тъй като жилището (жилищата след 1963 год.) на първия етаж не са имали тоалетна на етажа, ползували са тоалетната на партерния етаж. Що се отнася до магазините, те изобщо не са свързани функционално със стълбищната клетка, а по-малкият от тях дори има своя тоалетна (констатации при огледа на съда). За обитателите на първия жилищен етаж не е имало друга възможност, освен да ползуват тоалетната на партера, тъй като тоалетната на втория етаж е част от жилището на въззивниците, а за външна тоалетна не се съобщава в нито един от документите след 1954 год. При това положение съдът е приел, че процесната тоалетна не е била обща част по предназначение, тъй като не е служила за общо ползуване, а е обслужвала жилището/та на първия етаж, макар и да не е имала функционална и териториална връзка с тях. Съвременното преустройство на първия етаж и изграждането на самостоятелна тоалетна е правноирелевантно, доколкото преценката за общите части следва да се извърши към минал момент – възникването на етажната собственост (арг.от чл.40 ал.1 от ЗС). Отделно, житейски нелогично се явява твърдението на ищата Й., че винаги са ползували (тя и собствениците на втория етаж) и двете тоалетни, след като жилището й е имало отделна своя тоалетна, а другата се е намирала два етажа по-надолу. Достъпът до процесната тоалетна откъм общата част (стълбищната клетка), също не може да бъде категоричен аргумент, че е непременно обща част, тъй като и тоалетната на втория етаж, която обслужва жилището на въззивниците, също е с достъп през площадката на стълбището и това се установи при огледа на съда.
К. се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касацонно обжалване.
Поставят процесуалния въпрос „съдът след като събере доказателствата по указанията на ВКС, дадени му с отменителното решение относно анализа на нотариалните актове и след като приеме и неоспорените заключения на СТЕ, трябва ли да отговори с постановяване на правен извод кои от доказателствата кредитира и кои не и защо, а при неизпълнение и не сочене на ясни съждения в тази насока не се ли допуска нарушение на процесуалните правила”, както и „за обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно” по които се поддържа противоречие с ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 691/2.02.2011 г. по гр.д. № 1620/2009 г., ВКС, І г.о.а по делото.
Считат, че е налице противоречие с практиката на ВКС по т.12, изр.второ на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и определение № 713/29.10.2010 г. по т.д. № 354/2010 г., ВКС, І т.о. по приложението на чл.266, ал.1 ГПК, като едва при новото разглеждане на делото е наведен довод за наличието на съдебна спогодба по гр.д. № 3053 на Б., която не може да се приеме за „новооткрито доказателство”.
Поставят въпроса възможно ли е съдът да постанови своето решение при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно обсъждане и анализиране на представените по делото всички нотариални актове за собственост на ответниците, които категорично сочат, че те, техните наследодатели и техните продавачи никога не са били собственици на повече от ? ид.ч. от процесната тоалетна от идването си да живеят в къщата през 1963 г., обоснован с направен анализ на представените доказателства и нормативната уредба по Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от 1905 г., Закона за етажната собственост и отменилия го Наредба-закон за етажната собственост и чл.38 ЗС. Считат, че е налице противоречие с решение № 1300/20.10.1999 г. по гр.д. № 548/99 г., ВКС по отношение неправилното възприемане на данните по делото, при пренебрегване на съществени писмени доказателства – представените нотариални актове, които изобщо не са обсъдени, както и на решение № 152/4.03.2008 г. по т.д. № 733/2007, ВКС, ІІт.о. относно неправилното обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, за да направи своите изводи.
Поддържат противоречие с решение № 1505/2006 г. по гр.д. № 2656/2005 г., ВКС ІV г.о. по въпроса за принадлежността на стълбищните площадки към общите части на сградата, както и противоречие с решение № 713/29.10.2010 г. по т.д.№ 354/10 г., ВКС, І г.о. относно възможността на съда да постанови своето решение въз основа на несъществуващо писмено доказателства, което анализира без да го е виждал, а именно спогодбата от 1954 г..
Поставят и въпросите „възможно ли е след като от 1924 г. процесната тоалетна в сградата се ползва от живущите в тази сграда и при тези условия на собственост го закупуват Ч. през 1963 г., съдът въз основа на нарушение на материалните норми на ЗС и въз основа на неверни нотариални актове, с които са се снабдили Ч. през 2006 г. да ги направи собственици на цялата тоалетна” и „длъжен ли е съдът да отговори защо не провъзгласява, че има неверни нотариални актове, за което само споменава без да наложи исканата санкция по чл.537, ал.2 ГПК за обявяване на тези нотариални актове за неверни, а ги оставя да съществуват в правния мир”.
Липсва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, както и противоречива съдебна практика по поставените процесуални въпроси. Спорът доказват ли представените нотариални актове право на собственост на ответниците върху процесната тоалетна, е разрешен с отменителното касационно решение, с чието тълкуване въззивният съд изцяло се е съобразил, като е приел, че тоалетната в партерния етаж не е описана в нито един нотариален акт до 2004 г., поради което е постановил решението си въз основа на приетите за установени факти за момента на възникване на етажната собственост и наличие на тоалетни към обособените два самостоятелни жилищни етажа. В този смисъл съдът не е пренебрегнал, нито пък е отказал да кредитира някое от доказателствата, освен извода на вещото лице, че тоалетната е обща част, тъй като е разположена на стълбищната площадка, но е изложил изрични съображения защо не възприема този извод.
Н. се явява въпросът по приложението на чл.266, ал.1 ГПК, тъй като съдът е направил фактически изводи не въз основа на ново, наведено едва при новото разглеждане на делото обстоятелство, а при анализ на писмено доказателство, представено при първоначалното разглеждане на делото и то именно от ищците. Съдът не е обсъждал спогодбата от 1954 г., а е констатирал единствено, че такава е представена за легитимиране на правата върху конкретни самостоятелни обекти в сградата от праводателите на ищците при снабдяването с констативен нотариален акт от 1977 г. и е отчел този момент като първия, в който се легитимира собственост върху самостоятелен обект и в този смисъл като момента, в който е възникнала етажната собственост. Този извод не противоречи на представената съдебна практика, тъй като същата касае изопачаване на фактите, неотчитане на противоречие в доказателствата или пренебрегване на доказателства, докато в настоящия случай липсват каквито и да било други данни за момента, в който е прекратена съсобствеността върху еднофамилната сграда и е възникнала етажна собственост чрез придобиване право на собственост върху самостоятелни обекти от различни лица.
Липсва противоречиво разрешаван правен въпрос и относно статута на стълбищните площадки като обща по естеството си част, тъй като по настоящото дело предмета на спора не е стълбищната площадка, а изградената тоалетна, като е прието, че на всяка от стълбищните площадки в сградата са предвидени по проект помещения, които са изградени и понастоящем са тоалетни, включително и тази, която на втория етаж е принадлежност към жилището на ищците.
Последните два поставени въпроси са свързани единствено с тезата на ищците за основателност на предявения иск, но не и с мотивите на съда за неговата неоснователност, поради което не касаят въпроси, по които е налице произнасяне във въззивното решение.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстанови направените от Г. И. Ч. и Е. Г. Ч. разноски за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Т. И. К. и И. В. К. не са представили доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-139 от 6.12.2012 г., постановено по гр.д. № 640 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Е. Г. Й., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.* и Л. Г. Ж., ЕГН [ЕГН], двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, адвокат Х. С. да заплатят на Г. И. Ч., ЕГН [ЕГН] и Е. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], ет.* разноски по повод подадената частна жалба в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: