4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр.София, 23.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 444 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОУ „Х. Б.”, [населено място], срещу решение № 1774 от 30.10.2015 г., постановено по в. гр.д. № 1120 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, трети състав, с което е отменено решение № 721 от 13.02.2015 г. по гр.д. № 4533 по описа за 2014 г. на Варненския районен съд и е постановено друго за осъждане на Основно училище „Х. Б.”, [населено място], и П. А. И. да заплатят солидарно на С. О. Б. сумата от 2 371, 96 лв., представляваща имуществени вреди от неизплатено обезщетение за ползван отпуск поради бременност и раждане за периода от 13.02.2013 г. до 7.4.2014 г. и сумата от 2 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неиздаване на заповед за ползване на отпуск за бременност и раждане по чл.163 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Допустимо ли е възстановяване на предишната работа на незаконно уволнен работник и или служител, без той да се яви в преклузивния срок по чл.345, ал.1 от КТ при работодателя си със заявена готовност да изпълнява трудовата си функция?
2. Ако през периода от датата на незаконното уволнение до възстановяването на работа работникът или служителят е придобил право на отпуск за временна неработоспособност поради бременност и раждане, налице ли са уважителни причини по смисъла на чл.345, ал.1 от КТ за удължаване на срока за възстановяване на работника или служителя на предишната работа?
3. Подаването на заявление до работодателя за разрешаване на отпуск за временна неработоспособност при бременност и раждане в срока по чл.345, ал.1 от КТ от работник или служител, който е възстановен по силата на съдебно решение, счита ли се за явяване на работника или служителя за заемане на длъжността, на която е възстановен?
Ответницата по жалбата С. Б. не взема становище по нея.
Въззивното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати на С. Б. сумата от 2 371, 96 лв., представляваща имуществени вреди от неизплатено обезщетение за ползван отпуск поради бременност и раждане за периода от 13.02.2013 г. до 7.4.2014 г. касае иск с цена под 5 000 лв., поради което на основание чл.280, ал.2, т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. Ето защо в тази част касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане. В частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., въззивният съд се е произнесъл по иск с цена 6 000 лв., затова в тази част въззивното решение подлежи на касационно разглеждане. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване по този иск Върховният касационен съд намира следното:
С. Б., учител в ОУ „Х. Б.“, [населено място], е била възстановена на работа с влязло в сила съдебно решение и в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 от КТ е подала молба до работодателя с искане да ползва полагащия и се майчински платен отпуск до навършване на двегодишна възраст на новороденото и дете. Работодателят не е издал заповед за ползване на този отпуск, поради което въззивният съд е присъдил на служителката 2 000 лв. обезщетение за причинените и от този неоснователен отказ неимуществени вреди. За да обоснове своето поведение, работодателят е повдигнал две възражения. Първото е, че в молбата на служителката не се съдържа изрично волеизявление за възстановяване на работа, а второто- че тя не се е явила лично с готовност да изпълнява трудовите си функции. Формулираните от касатора въпроси са израз на тези възражения, но желаните от него отговори противоречат на смисъла на закона, а дадените от въззивния съд разрешения съответстват на съдебната практика на ВКС/решение № 245 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 1048/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Подаването на молба, в която се съдържа искане за ползване на отпуск по своята същност представлява волеизявление за възстановяване на работа, тъй като само работник или служител има правото на отпуск, а не външно лице. Изискването за лично явяване на работа представлява буквално тълкуване на разпоредбата на чл.345, ал.1 от КТ, което противоречи на нейния действителен смисъл-да се възстанови трудовото правоотношение след незаконосъобразното му прекратяване. Затова е напълно достатъчно временно нетрудоспособното лице да подаде молба за ползване на отпуск, тъй като състоянието му не позволява лично явяване, за да се породи задължение за работодателя да го възстанови на работа и да издаде заповед за ползване на съответния отпуск.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите въпроси касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати 2 000 лв. неимуществени вреди от неиздаване на заповед за ползване на отпуск за бременност и раждане по чл.163 от КТ, не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ОУ „Х. Б.”, [населено място], срещу решение № 1774 от 30.10.2015 г., постановено по в. гр.д. № 1120 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, трети състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение № 721 от 13.02.2015 г. по гр.д. № 4533 по описа за 2014 г. на Варненския районен съд и е постановено друго за осъждане на Основно училище „Х. Б.”, [населено място], и П. А. И. да заплатят солидарно на С. О. Б. сумата от 2 371, 96 лв., представляваща имуществени вреди от неизплатено обезщетение за ползван отпуск поради бременност и раждане за периода от 13.02.2013 г. до 7.4.2014 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1774 от 30.10.2015 г., постановено по в. гр.д. № 1120 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, трети състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение № 721 от 13.02.2015 г. по гр.д. № 4533 по описа за 2014 г. на Варненския районен съд и е постановено друго за осъждане на Основно училище „Х. Б.”, [населено място], и П. А. И. да заплатят солидарно на С. О. Б. сумата от 2 000 лв., представляваща неимуществени вреди от неиздаване на заповед за ползване на отпуск за бременност и раждане по чл.163 от КТ.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: