3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 229
гр. София, 25.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3503 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. А. Б. против решение № 2966 от 23.04.2019 г. по гр. дело № 7149/2018 г. на СГС /Софийски градски съд/ в частта му , с която е оставено в сила първоинстанционното решение относно отхвърляне на исковата претенция за вредите от дискриминация преди 13.11.2009 г.
Ответникът –„СОФАРМА“ АД, гр. София не е заявил становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, ВКС /Върховен касационен съд/ намира, че не са налице основания поради следните съображения:
Касаторът е поддържал основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, като е твърдял частична недопустимост на постановения съдебен акт. Това свое разбиране е извел от твърдяното от него служебно прилагане на разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, тъй като противната страна се била позовавала на чл. 52 ЗЗЗДискр., но нямала заявено общо възражение за давност по претенциите. Страната е поддържала и очевидна неправилност на решението в обжалваната част, изведена според нея от очевидно незаконосъобразния извод на съда, гласящ: „Всички нарушения и осъществена дискриминация преди 13.11.2009 г. са погасени по давност „. Касаторът е поддържал основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК В тази връзка касаторът е изложил оплакване относно това, че въпреки установено от съда дискриминационно отношение от страна на ответника спрямо ищеца в целия период преди 13.11.2009 г., „съдът не е успял да характеризира тази дискриминация като непрекъсната и продължаваща след посочената дата“, като поради това неправилно е приложил института на погасителната давност. Страната накратко е развила разбирането, че в случая дискриминацията била продължителна и непрекъсната и е направила извод, че този въпрос, „бил важен за точното прилагане на правните норми, уреждащи видовете дискриминация“. Други доводи не са развити.
Касаорът не обосновава доводи за допускане на решението до касационно обжалване. Оплакването му за частична недопустимост на обжалваното решение следва да бъде разгледано служебно от настоящата инстанция и без наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Оплакването е правно необосновано. Възражението за изтекла погасителна давност на исковите претенции изцяло е въведено валидно още с отговора на исковата молба и залегнало в проекта за доклад по делото, предявен на страните с определение от 16.09.2016 г. на СРС. Обстоятелството, че ответникът е искал приложение на специална норма, уреждаща крагката погасителна давност по отношение на всички искове, както и дадената от него правна квалификация са без правно значение за квалификацията, която следва да приложи съда, тъй като определянето на правната квалификация е дейност на съда, а не на страните. Няма общо и специално възражение за изтекла погасителна давнност, както неправилно счита касатора, а само конкретизация на възражението , с оглед приложимия срок за тази давност или възражението за погасяване на исковете по давност е неправено своевременно, валидно процесуално въведени е, предявено е на нсрещната страна и съответно разгледано и квалифицирано от състав на въззивната инстанция. Предвид изложеното решението е процесуално допустим съдебен акт в атакуваната част.
Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав, липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Посоченото от касатора изречение не обосновава извод дори за неправилност, а още по- малко за очевидна неправилност , тъй като , съдът не е имал предвид погасяване на фактите, както неправилно интерпретира страната мотивите на съдебния акт, а именно това, че исковете са погасени по давност, като това разбиране е залегнало в диспозитива на въззивното решение. Несъгласието с тези изводи на съда съставлява оплакване за неправилност, което е ирелевантно към настоящата фаза на касационното производство. Или касаторът не обосновава довод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
По отношение основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът не е поставил правен въпрос, което е достатъчно основание, за да не бъде допуснато касационно обжалване. Същият обаче не е развил и доводи, мотивиращи допълнителни съображения по поддържаното основание, съобразно разяснената му дефинитивност с т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, тъй като същият нито е посочил, нито е обосновал твърдението си относно конкретна приложима правна норма, нуждаеща се от тълкуване. Нещо повече посочване на такава норма изобщо липсва в изложението, както и липсват изложени доводи във връзка с неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се от корекция, а също така липсват и доводи във връзка със съдебна практика, нуждаеща се от актуализиране във връзка с промяната в законодателството или обществените условия.
При така депозираното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2966 от 23.04.2019 г. по гр. дело № 7149/2018 г. на Софийски градски съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: