О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София 16.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 15.04.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 270/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Ч” АД гр. С. против определение № 48/26.01.2009 г. по ч. гр. д. № 605/2008 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 706-РЗ/17.09.2008 год. гр. д. № 601/2008 г. на Видинския районен съд.
С първоинстанционния акт е обезсилена издадената в полза на „Ч” АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Й. Й. К. от гр. В. и производството по делото е прекратено, тъй като при връчването на заповедта на длъжника е установено, че същият е починал още преди подаване на заявлението за издаването й.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Като такъв е посочен въпросът за процесуалната легитимация на страните в гражданския процес и по-конкретно за надлежната страна при констатиране смъртта на длъжника в рамките на заповедното производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допустимостта на заповедното производство при констатирана смърт на длъжника, която е настъпила преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, в случая безспорно е въпрос, който е съществен за настоящото дело, тъй като решаването на този въпрос е обусловило изхода на делото, тоест осъществено е главното условие по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното производство. Освен това, видно от приложените съдебни актове /някои от които са влезли в сила/, доказано се явява и твърдението на частния жалбоподател, че поставеният от него процесуалноправен въпрос действително е решаван противоречиво от районните и окръжните съдилища.
Това противоречие обаче не може да обоснове допустимост на касационното обжалване, предвид обстоятелството, че по посочения съществен въпрос Върховният касационен съд вече се е произнесъл. Създадена е единна и непротиворечива практика, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – определение № 356 от 31.12.2008 г. по ч. т. д. № 330/2008 г. на ТК, І отд.; определение № 456 от 19.12.2008 г. по ч. гр. д. № 487/2008 г. на ТК, ІІ отд.; определение № 485 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 506/2008 г. на ТК, ІІ отд.; определение № 464 от 22.12.2008 г. по ч. т. д. № 510/2008 г. на ТК, ІІ отд. и др. В тези актове е прието, че ако смъртта на длъжника е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, съдът, издал заповедта за изпълнение, следва да постанови обезсилването й на основание чл. 415, ал. 2 ГПК и да прекрати заповедното производство.
С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, даденото от Върховен касационен съд разрешение на посочения съществен въпрос е задължително за съдилищата. И тъй като постановеното от Видинския окръжен съд определение е в съответствие с цитираната практика, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на същото.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 48/26.01.2009 г. по ч. гр. д. № 605/2008 г. на Видинския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: